В Букурещ функционира най-голямата транспортна мрежа в Румъния. Тя е една от най-големите в цяла Югоизточна Европа.
Сградата на Парламента, разположена в града, е една от най-големите по обем в света.
Букурещ е един от най-гъстонаселените градове на Балканите. Интересното е, че всеки десети жител на страната живее именно там.
Тази фразата е написана върху сградата на Народното събрание. Но откъде идва тя? Кой за първи път я е споменал и защо?
Две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки. Сформиралите се политически партии били не по-малко непримирими от днешните.
Тогава България е включвала само северната част от страната, т. нар. Княжество България.
В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети на новата държава.
Споровете били доста бурни, а предложенията много, но целта била една. Българите нямали никакво намерение да се отказват от обединението на българските земи, въпреки решението на Берлинския договор, който раздели България.
Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.
Било прието и предложението на Стефан Стамболов, върху монетите да пише: „Съединението прави силата!“
Ето това е пример за това, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.
В далечната 1880 г. прохождащите политици са го доказали на практика. А днешните, макар и натрупали опит, не могат да се похвалят с единомислие.
Седи си Пешо и си мечтае. Изведнъж скочи и се отправи към сградата на Народното събрание.
От там тъкмо излизаше солиден мъж с костюм и очила.
Пешо го приближи и каза:
– Мога ли само за един месец да заема мястото на някой депутат в Народното събрание?
Мъжът го изгледа намръщено. Той бе готов да кресне на нахалника, но Пешо продължи:
– Не с користни цели. Само да изплатя дълговете си, да отида на море, да си купя кола и за да получа пари, защото спя на работното си място. Моля ви! Ще стане ли?!
Това е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.
През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.
Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.
При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.
Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.
Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.
В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.
Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.
В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.
Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.
За кого е построено всичко това?
В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.
За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се скоро в този град да закипи живот.
В Хонг Конг са много малко източниците на прясна вода и трябвало да бъдат внесени големи количества от съседните китайски провинции.
От 1950 г. градските власти започнали да разработват система за почистване на тоалетни с морска вода, която е инсталирана в нови сгради, отделно от основната канализация.
Сега, повече от 80% от домове в Хонг Конг, използващи такава схема.