За да не нервничите и да не се тревожите, превърнете в навик решаването на всеки проблем, който се появи, без да отлагате.
Ако решавате работите и проблемите си, ведна след като се появят, то няма да ви се натрупат случаи, които дълго ще се мотаят и ще ви нервират.
Този, който се е заел веднага с нова поставена задача и я е изпълнил, ще има повече свободно време и ще се насочи към следващия проблем по-бързо.
Всички имащи власт от всеки ъгъл крещят за това, че се грижат за младото поколение. Но в действителност те искат да отгледат роби, нация от не мислещи, нямаща свое мнение хора.
А за това е необходимо мозъците им да бъдат изсушени, за да живеят като животни с инстинкти за секс, сън и хранене. Те не трябва да имат други мисли в главата си освен мисълта, как да изхранят себе си и семейството си.
Ако остане малко свободно време на човека, той не трябва да се замисля какво става край него. За това му се налива поток от информация, за това спомагат радиото, телевизията, вестниците…, която изключва ума и му помага да атрофира.
Ако човек се замисли и започне да си задава въпроси, защо става така, защо нещата са устроени така, кой знае как ще завърши всичко това……
Щастливи ли сте? Не? А колко време отделяте да гледате телевизия? Много? Това е и причината за вашето нещастно съществуване.
Колкото е по-щастлив човек, толкова по-малко гледа телевизия. А нещастните хора прекарват повече време край телевизиония екран. Това са доказали учени от Университета в Мериленд.
Идеята е дошла по време на допитване до различни хора, които трябвало да посочат нещата, с които се занимават през свободното си време. Тези, които се считали за щастливи, в списъка от любими занимания поставили общението с приятели, пътувания, гостувания, четене на книги и вестници. Забележете, между развлеченията си в това допитване нещастните хора на първо място са посочили телевизора.
Извода е прост, ако ти осъзнаваш, че в този живот нищо не те радва, то смени начина си на почивка. Седенето пред телевизора замени с общение, разходки в природата, дори четене. И ще видите как живота ви ще стане по-весел, пълен с очаквания и успехи.
Густав Малер оглавявал Кралския оперен театър във Виена цели десет години. През лятото на 1907г. заминал за Америка. Оставяйки дирекцията на виенския театър, Малер сложил в едно от чекмеджетата на бюрото, в принадлежащия му кабинет, всичките свои отличия.
Намирайки ги сътрудниците на театъра решили, че той е забравил своите „драгоценности“ случайно, от разсеяност и побързали да съобщят за това на Малер.
Отговора отвъд океана се забавил доста дълго и бил неочакван за загрижените хора в театъра: „Оставих ги на моя приемник“.
Всеки от вас може би ще си има своя версия за случая, това е нормално. Но освен като анекдот в случая човек би си задал въпроса: „Кога и по каква причина бих оставил наградите и отличията си постигнати в миналото“?
С напредването на годините, човек все повече изтъква „какво е направил“, „какво е постигнал“. Като удавник за сламка той се държи за миналото си и не търси нови хоризонти. Нима за възрастния човек няма алтернатива. Свободното време, с което разполага след години на работа и напрегнато ежедневие, като че ли няма за какво да употреби. Забравил е за младежките си мечти, за повече свободно време, за желанието да постигне неща, които не е могъл. Влачейки еднотипния режим: работа, домашни задължения,общуване с членовете на семейството,телевизия, сън, загубва желание за творчество в каквато и да е област.
Може би, като Малер трябва да се окажем в друга обстановка, при други условия, за да не се подпираме на миналото си като на патерица, а да мислим за реализация на скритите си възможности, не събудени до този ден.