Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..

Цар Артабан изпратил на равина Светия Юда перла с голяма стойност, с молба
да му върне също толкова ценно нещо. Получил мезуза. Това бил свитък от
пергамент направен от ритуално чисто животно, което съдържало част от текст
на молитва.
Царят казал:
– Аз ти изпратих нещо безценно, а ти ми връщаш нещо, което едва ли има
някаква стойност!
Тогава равинът отговорил:
–  Твоята ценна вещ е съвсем различна от моята. Ти ми изпращаш нещо, което
трябва да пазя, а аз ти изпратих нещо, което ще те пази.

Столичния град бил превзет, след атаката на скитите. Победителите били очаровани от хилядите дворци от мрамор и гранит.
Сред многото чудеса на града се издигала голяма статуя на княз, владял тук в по-славна епоха. Позлатен надпис на него гласял: „Най-могъщия, най-справедливия, най-благородния, най-милостивия…..“
Завоевателя останал поразен от това как хората тачат владетеля си, заслужил тяхната любов. Тогава скитския цар пожелал да научи за подвизите и мъдрия живот на този мъж. В свитата му имало човек, който знаел много езици. Той разгърнал един свитък и прочел следното за „прославения“княз: „Властта му бе срам за родната страна. Той бе безсъвестен тиранин. Потъпка закона, обичаите и реда. Когато враг нахлу в пределите ни, градът се предаде. Защитниците му, привикнали на окови, без бой отвориха градските порти…..“
Историята бе запазила истината за жестокия владетел, извоювал си мрачна слава.
Тогава скитския цар възкликнал:
– Ако тази история е вярна, защо е издигнат този паметник с такива хвалебствени думи? Тук нещо е объркано.
– От тукашните първенци е издигнат този паметник, докато княза е бил жив, а пък историята, – казал преводачът му, – говори винаги за мъртъвци.

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

В Римската катакомба Санта Текла са открили най-старите икони с образите на апостол Петър, Павел, Андрей, и Йоан. Това откритие е направено благодарение на лазерна техника и усърдния труд на археолози и историци.
Това археологическо и културно наследство е от втората половина на IV век и се е намирало под основата на сграда построена преди 50 години. Сега стенописите блестят с ярки цветове – червено, жълто, розово и синьо, на площ 2 на 2 метра.
Това е семейна гробница. Собственикът й не се е страхувал от преследването на християните. Затова е разпоредил да бъде изобразен с дъщеря си със свитък в ръка и апостолите, които ги съпровождали в отвъдното.