Често се случват парадокси от неразбиране. Задават се глупави въпроси, на който и сам човек би си отговорил, ако малко се замисли и вникне в нещата.
Един „любознателен“ господин попитал един свещеник:
– В края на краищата, кой е раждал децата в Стария завет, мъжа или жената?
Запитаният се усмихнал и успокоил господина:
– Не се затормозявайте със Стария завет! В Новия завет всичко е ясно, Мария е родила и без помощта на мъж. Така че спокойно може да спите.

Как мислите дали Бог се влияе от това какви сме и какво можем? Едва ли! Дали сме войници, работници или интелектуалци, всички ние трябва да сме готови за война.
Дали Бог се влияе от това дали сме малко или малко? Вижте Той изпрати Гедеон с 300 човека на бой и те победиха. Издигна Самсон и той порази хиляда филистимци. Но ние предпочитаме да имаме човек, който да ни организира и пази.
Ето погледнете как е в църквата. Всички търсят свещеника, да ги пази от заблуда, да ги съветва, да се моли за тях, да им дава чувството за сигурност, да ги забавлява…И за това са готови да му заплащат с децатъците от заплатите и даренията си.
Според 1 Петрово 2:9 ние всички сме свещеници. Призовани сме всеки да извършим делото си. До кога ще чакаме на готово?
Време е за действие!

Дошла една жена на изповед. Стои пред свещеника и мълчи.
– Защо мълчиш? – попитал свещеника.
– Забравих…. всичките си грехове забравих.
– Записвай си ги на лист, – посъветвал я свещеника.
След известно време жената отново дошла на изповед. Стои и нищо не казва.
– Защо мълчиш? – удивен пита свещеника.
– Забравих….
– Нали ти казах да записваш греховете си на лист.
– Листа забравих.

Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.