В продължение на 18 години Вера и Богдан служиха в църквата. Те бяха ревностни за Бога и силно вярваха, че Господ ще изпълни обещанието Си, давайки им желаното на сърцето им.
През всичкото това време те бяха сред децата на други семейства и болезнено възприемаха въпроса:
– Кога ще имате деца?
Само, който е преминал през това, би разбрал мъката им. Понякога и двамата питаха в молитва:
– Господи, колко дълго още ще чакаме, за да видим желаното на сърцето ни?
Бяха опитвали всичко, включително и лекарска помощ.
Една сутрин Богдан не издържа и се помоли:
– Боже, ако няма да имаме дете, вземи желанието от сърцата ни.
Но Бог не го направи.
След медицинските процедури, последва първа бременност, но надеждите им бяха унищожени със спонтанен аборт и то на близнаци.
Вера бе смачкана емоционално и физически. Тя имаше нужда почивка.
Няколко седмици след този емоционален срив Богдан плачеше в молитва:
– Господи, мисля, че никога няма да стана баща.
В този момент Светият Дух го подбуди да отвори Библията. Богдан отвори Светата Книга и прочете:
– „Има ли още семе в житницата? При това лозата, смокинята, нарът и маслината още не са родили плод; обаче от днес ще ви благословя“.
В душата на Богдан се възроди надежда и изведнъж той разбра, че жена му е бременна. Веднага отиде в стаята и сподели със съпругата си, какво му се е случило.
След няколко дена Вера си направи тест. И наистина тя бе бременна.
Сега вече дъщеря им е голяма и ги радва с успехите в живота си.
За тях изминалите безплодни години бяха тежки, но връзката на Богдан и Вера с Бога не бе нарушена и за това преживяха тази радост, да изпълни Господ желанието на сърцата им.
