Наночастиците върху прозрачни пластмасови панели разпръсват изкуствена светлина по същия начин, както земната атмосфера разсейва слънчевата светлина. В резултат на това хората, които са на закрито, имат възможност да се насладят на синьо небе.
Скоро всеки ще може да се наслади на синьото небе, дори през нощта или в мрачно дъждовно време. Леки панели от новия вид, използвайки наночастици, пресъздават нормалната слънчева светлина при хубаво време.
Дори и на закрито, като в метрото или супермаркетите, оборудвани с такива панели, хората ще получат хубава доза от “ синьо небе „.
В основата на съоръжението, създадено от Паоло ди Трапани от университет Инсубрия Комо, Италия, са обичайни светодиоди. Тяхната светлина, преминава през прозрачния пластмасов панел с наночастиците на повърхността, се разсейва подобно на слънчева светлина, минаваща през дебелия слой на земната атмосфера.
По този начин различните панели могат да симулират различни метеорологични условия, от луксозни морски залези до намръщено небе по време на гръмотевична буря.
Чрез въвеждането на наночастици от титанов диоксид в прозрачно парче пластмаса, учените са пресъздали ефекта на разсейване на Рейли, в който молекулите във въздуха се разсейват от падащите на тях слънчевата лъчи. При това, инженери са използвани два различни размера на наночастиците, поставени в различни участъци от пластмасата.
Тези частици, първо разсейват обикновената бяла светлина в „небесна“ с преобладаване на „сините“, по-къси по дължина вълни. Второ, отделят спектъра на „топлата“ жълта светлина, подобна на слънчевата.
Прототип на панелът „небесна светлина“ с размер 1.8 м X 0.85 м, е бил представен наскоро на международното изложение за светлинно оборудване във Франкфурт.
Посетителите на изложбата отбелязали, че светлината от панела е много подобна на естествената слънчева светлина. Новото изобретение ще помогне предимно на хора, които прекарват много време на закрито, да се почувстват при естествени условия.

Една от най-известните снимки на Чърчил, на която е заловен намусен и ядосан е направена през 1941 г., след речта му пред канадската Камара на общините.
Когато Чърчил бил въведен в стаята, фотографът му казал, че разполага само с две минути и министър председателят запушил.
Фотографът помолил Чърчил да махне пурата, но той отказал.
Тогава фотографът отишъл при Чърчил и под предлог, че ще измери нивото на светлината, извадил пурата от устата на министър председателя, а реакцията от тази наглост била хваната от камерата.
След това Чърчил се усмихнал и позволил да му направят още една снимка.
Така този благодушен  фотограф станал не по-малко известен от самият министър председател.

Лондонската полиция демонстрирала пред обществеността нов начин за залавяне на престъпниците.
Оставили в Харлесден автомобил уловка, на която попаднал 26 годишният Яфет Аскале.
Той отключил колата и откраднал от нея лаптоп, не обръщайки внимание на това, че го обляла някаква течност.
В действителност това било химическо съединение, наречено SmartWater, което свети на ултравиолетова светлина в зелено.

След няколко години по рафтовете на магазините ще има супер плодове. Те ще бъдат с повишено съдържание на антиоксиданти, особено зеаксантин – вещество, необходими за защита на очите от слънчевата радиация.
Зеленчуци го произвеждат в големи количества в листата за защита от въздействието на ярка светлина.
Елизабет Ломбардия от университета в Колорадо разказва, че новото поколение зеленчуци е предназначено за отглеждане на такива в космическата станция, но същата технология може да се прилага и на Земята.
Засега космическите технологии са били тествани в зелените листни зеленчуци, тъй като те най-лесно да растат на закрито и ежедневно са изложени на ярка светлина.

Американски учени са уточнили условия за съхранение на видовото разнообразие от растения в пасищата.
За това е било необходимо да изучат 40 естествени пасища на шест континента в продължение на няколко години.
В частност, учените са успели да установят, че в изобилното торени на парцелите, видовото разнообразие е доста ниско. Там преобладавали бързорастящи видове, не даващи възможност на своите съседи да оцелеят, за които в определен момент вече не достигала слънчева светлина.
В същото време на останалите участъци са израствали много повече видове растения, за които е имало достатъчно място и светлина.