Представете си рибки, които живеят в аквариум с изпъкнало стъкло.
Какво ли си мислат за нашия свят, като ни гледат през изкривеното стъкло и не могат да се измъкнат оттам?
„Не е възможно да се запознаят с изтинската същност на реалността. Понякога си мислим, че реално си представяме света, но образно казано, ние сме обречени да прекараме живота си в аквариум, тъй като възможностите на нашето тяло не ни позволяват да го напуснем“.
Това са расъждения на английския физик и теоретик Стивън Хокинг.
Впечатлени от тази метафора властите на италианския град Монца, преди няколко години, са забранили със закон рибите да се държат в кръгъл аквариум. Така изкривяването на светлината няма да попречи на рибките да възприемат света такъв, какъвто е.

Витамин А е главен фактор, който ни прави способни да възприемаме светлината. Изследователи откриха втори важен „играч“ във възприемането на светлината: витамин В2.

Проучването върху плодови мушици, проведено от Тод Холмс от Университета в Калифорния, откри нов невронен път, активиран от криптохром. Става дума за фоторецептор за синя светлина, който използва продукти на В2 за бързо откриване на светлината. Досега за криптохрома се знаеше, че участва в невронните сигнали при бавните процеси, какъвто е ходенето.

Откритието разкрива нови възможности за манипулация на сензора за синя светлина, както и нови възможности пред оптогенетиката, която комбинира техники от оптиката и генетиката за изучаване на невралните вериги с висока честота. Това познание е необходимо за разбирането на мозъчните процеси.

Мрачни облаци покриваха небето. Сивата гама всяваше тъга и безнадежност. Денят завърши с проливен дъжд. Цветята в градината бяха изпочупени от връхлетялата ги буря.
Мъка сви сърцето ми, когато видях едно от цветята, което толкова радваше очите ми и чийто аромат толкова много обичах, безнадежно смачкано. То бе безмилостно прекършено от лудия вятър прекосил градината. Цветът бе паднал, отпуснал глава на влажната земя.
Красотата беше изчезнала. Трябваше да чакам цяла година, за да видя отново тази прелест.
Нощта премина и настъпи утрото. Слънцето отново засия. Новите лъчи на деня дадоха сили на всичко наоколо. Светлината погледна цвета, а то нея. Между тях се появи необикновенна връзка и се получи неочаквано общение. Мощна сила преля в цветчето и то вдигна глава. Красотата му възкръсна и то стана още по-прекрасно, отколкото беше преди.
Но как се получи всичко това?
Пречупеният стрък получи сила. Сила, която го възтанови, обнови и  му даде нов живот.

Дървета обвити в паяжини представляват невероятно зрелище. В света няма много случаи на този природен феномен.

Скоро, в края на март тази година подобна картина са наблюдавали жителите на пакистанската провинция Синд. Причина за това било наводнение с невероятни мащаби, което заляло голяма част от територията на Пакистан. От него се спасявали хора и животни, кой както може.

В числото на спасените били и паяците. Търсейки убежище, те се настанили на малкото на брой дървета, които се намирали край пътя. Тъй като нивото на водата не спадало, паяците били принудени да останат на дърветата за постоянно. Така те започнали да плетат мрежи и резултата не закъснял.

Обикновено казват, всяко зло за добро. След появата на паяжините по дърветата, намалели комарите, които пренасяли малария, защото паяците енергично започнали да ги унищожават.

Но този процес има и отрицателно въздействие. Мрежите на паяците ограничавали светлината на дърветата и  те започнали да загиват..