Когато Микеланджело издълбани от мрамор, известната статуя на Давид, всички граждани  дошли, за да  погледнат това чудо. Дошъл и кардинала с неговото обкръжение.

Статуята била красива. Всички се възхищавали от нейното съвършенство. Чакали да чуят какво ще каже кардинала. Той бил човек, който обичал да прави забележки, за това се обърнал към Микеланджело и казал:

– Добра е работата ви…, но тук..това рамо. Мисля, че трябва малко да се одяла.

Какво да се прави? Не можеш да спориш с такъв самонадеян и надменен човек. От неговото благоволение зависило всичко. Но да наруши хармонията и красотата, художникът не можел.

Микеланджело взел чука и длетото, качил се по стълбата и започнал да чука, като се преструвал, че удря по статуята. Паднали дребни късчета мрамор.

Скулптора слязъл, огледал скулптората и попитал кардинала:

– Сега по-добре ли е?

Кардинала присвил очи, огледал внимателно статуята и казал:

– Да! Така е по-добре.