Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……

Връщаше се от Ню Йорк, където беше преподавал в тамошния университет. Сиви облачета надничаха през илюминаторите, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха върху любимото му занимание, за което отделяше много малко време напоследък.

Изведнъж седалката се разтресе и хората се олюляха наоколо. Едва сега забеляза загрижените им лица.

Чу се мъжки глас по уредбата, навярно това беше пилотът. Той съобщи:

– Имаме повреда в единият двигател ……. може да се наложи аварийно кацане.

Мислеше си, че е близо вече до летището, което обуславяше края на пътуването му, но уви …..не.

Жената, която седеше до него много се изплаши. Четиридесет годишна съвсем обикновена на вид, с нищо не привличаща погледа. Смътно си спомни, че по едно време му бе разказвала за работата и съпруга си или нещо от този род, но той само кимаше, а мислеше за съвсем друго.

Когато самолетът силно се наклони, надписът за пристягане на коланите започна да свети настойчиво. Жената в уплахата си го хвана за рамото.

Той също се изплаши. Единствената му мисъл беше, че иска да остане жив след всичко това. Изпадна във паника, когато жената го стисна по-силно за рамото той я изблъска от себе си.

Странно, винаги е смятал, че в критична ситуация инстинктивно ще прояви смелост и ще помага на другите. Но действителността беше много по-различна.

Няколко минути по-късно кацнаха благополучно. Жената не искаше да го погледне. Извърна се настрани и заплака. Не му позволи да ѝ помогне с багажа. Не желаеше да го види.

Лицето му беше мрачно и навъсеното, то явно показваше какво чувстваше в момента.

Как щеше да разкаже на жена си за станалото? Тя и без това го смята за егоист, за човек, който изобщо не му пука за другите.

Колкото и да се напъваше да се представя добре, в критичната ситуация се провали. Трябва да направи нещо, дълбоко в сърцето си той съвсем не се смяташе за егоист.

Взе чантата си и се отправи към към аерогарата. Тълпата го погълна и той забрави за случилото се.

Специалната агенция на ООН в областта на здравеопазването съобщава, че само от 2-ри до 4 август са отбелязани 108 нови случая, от които 45 души са загинали.
Подчертано е, че статистиката включва не само лабораторно потвърдените случаи на смърт от треската, но също така и случаите на съмнение за това. Най-голям е броят на жертвите от болестта, за която не съществува ваксина, е регистрирано в Гвинея. В тази страна, където преди осем месеца е започнало всичко, са починали от треска 363 души, 495 са били заразени. В Сиера Леоне, са починали от вируса Ебола 286 души в Либерия – 282. В Нигерия, най-гъсто населената държава на континента, е отбелязан един смъртен случай, девет души са били заразени, въпреки че лабораторно потвърждение, че са заразени от тази болест, до сега за нито един от тези случаи няма.
Сега заседава телеконференция на извънредния комитет организиран във връзка с треската Ебола.
Основната цел на срещата е да реши дали не се развива във възходяща линия болестта от февруари тази година. Ако експертите са стигнали до това заключение, те ще направят редица препоръки. Предложените мерки могат да бъдат много различни, включително до въвеждането на ограничения върху движението на хора от страни, обхванати от треската.
Днес също има данни, че вирусът Ебола е намерена в един испански свещеник, който е работил в Либерия. Би Би Си съобщи, че за 75-годишният свещеник е изпратен военен самолет, оборудван с цялата необходима медицинска апаратура. В момента отец Мигел Пахарес е в болницата на Св. Йосиф в либерийската столица Монровия, където преди това там той е служил.
По такъв начин, Ебола вирус се е появил и в Европа.
Преди това вирусът е проникнал и в северноамериканския континент.

Когато летите със самолет знаете, че земята от високо не изглежда така, както от повърхността.
Бог иска да гледаме на живота от Неговата височина. Ако не гледаме на нас и обстоятелствата, а на Бога, ще виждаме нещата в съвсем друга светлина.
Не се срамувайте от житейските трудности. Сега ние виждаме само непосредствените проблеми и изпитания, но Бог вижда цялата картина. Пред Неговите очи е не само настоящето, но и бъдещето.
Той иска да се издигнем над сегашните проблеми и да погледнем на всичко в светлината на Неговия замисъл.
Не се отчайвай! Погледни към Бога, който вижда нещата изцяло и знае, кое е най-доброто за теб. Ти можеш да му се довериш, защото Той те обича.

Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.