На перваза на прозореца в стаята на сина си една майка постви две саксии с цветя.
– Поливай ги и те ще те радват, – каза майката.
Момчето хареса едното цвете, но не и другото. Всеки път, когато поливаше любимото си цвете, то казваше:
– Колко си прекрасно! Аз те обичам!
А когато поливаше другото цвете, смръщваше вежди и казваше остро:
– Колко си грозно. Трябва ли изобщо да те поливам? Бих те изхвърлил през прозореца, но мама ще се обиди.
Минало доста време. Веднъж майката забеляза, че цветето в едната от саксиите увахва и загива.
– Какво му е станало? – обезпокои се майката. – Може би не го поливаш редовно? – попита тя сина си.
– Поливам го, както и другото, – отговори момчето.
Майката взе саксията с увяхващото цвете и го занесе в стаята си.
– Ще те излекувам, мило мое цветче, – каза ласкаво тя на цветето.
Всеки път, когато го поливаше, тя си представяше как то расте буйно и излъчва прекрасен аромат.
И веднъж …..
– Чудо! – извика майката.
Синът ѝ също се изненада. Цветето, което умрираше, бе оживяло. То бе станало красиво ….
– Мамо, какво си направила с него?
– Не знам, – отговори майката.
Само земята в саксията, знаеше тайната за възкресението на цветчето, но тя не знаеше да говори.