Това е един необичаен начин за създаване на интериора със собствените си ръце.
За повечето хора, заплетени кабели са причина за силното раздразнение.
Но понякога е много по-ефективно, да се спреш да се бориш с хаоса и да разгледаш проблема от необичаен ъгъл.
Предлагам ви интересен начин за това, как да внедрите оригиналните кабели, като ги използвате за украса на интериора.
Достатъчно е само да вземете удобни закрепващи части, с които жицата ще приляга плътно до стената. Останалото е действие, отразяващо вашата фантазия.
Можете да поставите на стената абстрактни форми или много реалистична картина. Трябва да опитате. И в случай на неуспех да се прибягне до необичайна маскировка на проводниците.

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Баща и син отишли при един часовникар.
По стените на работилницата висели много часовници с фигури на животни и хора.
Всичко там подскачало, чуруликало и издавло невероятни звуци. Бавни или много подвижни мелодии се придружвали от весели звънчета. Някои от фигурите въртели очи, размахвали ръце и крака, други клякали или се въртели във вихрен валс.
Детето удивено плахо попитало:
– Татко, това всичко живо ли е?
– Не, сине, – засмял се бащата. – Тук е жив само часовникарят.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Не ви ли се е случвало да усещате, че сте напреднали в някаква дейност, работата си или някакво изследване, и изведнъж всичко се срива, и вие оставате с празни ръце?
Нищо ново нали?
Някои песимисти могат да твърдят, че това дори ги съпътства във всяко тяхно начинание.
Във всяка една такава история има искрица хумор, който ни държи, далеч от срив.
Ето какво се случило на един психиатър, изглежд и него го е сполетял „успеха“ в работата му.
Един ден той поздравил свой пациент:
– Радвам се, че напредвате. Мисля, че скоро ще можем да ви изпишем съвсем здрав, освободен от всякакви натрапчиви идеи.
Пациентът  неоволен отговорил:
– Докторе, и вие наричате това напредък? Шест месеца аз се наричах Наполеон, а сега не знам кой съм….