Лий Джин-Гу не може да се раздели с любимата си възглавница. За това решава да покаже на всички колко много я обича. Прегръща я и се оженва за нея.
Възглавницата е направена под формата на герой от аниме или хентай. Най-интересното е, че всички фигури на възглавниците му са направени в цял ръст. По този начин японският тинейджър се сближил със своите анимационни герои, а като възрастен се борил със самотата си.
Лий Джин-Гу направил  специална сватбена церемония в Токио, поканил гости и съответно били приготвени различни ястия. Булката, разбира се, била в сватбена рокля.
Приятелите му казват, че куклата – възглавница напълно го е завладяла и където и да ходи, каквото и да прави, тя навсякъде го придружава.

Това е комичен пример за обучаване на животни.
Заек се е научил да управлява стадо овце, подражавайки на куче, коeто  не напразно се нарича  най-добрият приятел на човека.
Много комично изглежда как мъничкият, симпатичен „ушко“  гони по поляната няколко овце, които десет пъти го превъзхождат в ръст .
Между другото, процесът на „вразумяване“ на животни вече е на лице. Живеещите край човека, така наречени домашни животни, са много по-умни и съобразителни от дивите. Не само защото живеят в изкуствена среда, а и заради общението си с нас.

Японците са обещали да научат антропоморфен робот да ходи по пясъка.

Учените са представили уникални експериментални данни, за робот с човешки ръст, който са заставили да ходи по пясък с подкрепа.

На робота са били инсталирани акселерометри за записване на ускорението на отделни части. Според изследователите, събраните данни ще помогнат в създаването на компенсирана система, която ще позволи на робота да се движи по ронеща се повърхност.

Учени от Технологичния институт в Джорджия са представили апарат, който бързо се е придвижвал по пясък.

Това е платформа, оборудвана с шест колела със специална форма. В основата на системата стоят бързо въртящи се колела. Системата на робота е конструирана по такъв начин, че колелата се въртят с различна скорост.

Това бе голямо постижение на отдела и директорът с интерес очакваше да види реализирането му.   Пред него стоеше млад учен, висок, слаб със скулесто лице и умни очи. Сомов реши шеговито да поднесе резултатите от своя труд. Той винаги е обичал такъв род дървета.

– Хайде да видим колко бързо ще израсте тази красавица, – загадъчно се усмихна младия човек.

Директорът стана и с леко съмнение в гласа каза:

– Разбира се в навечерието на Новата година това е много подходящо, но колко време е необходимо, за да порасне такова дръвче?

Сомов поривисто се отправи към лабораторната маса. Извади с пинсета от полупрозрачно бурканче малко семенце и каза уверено:

– Не повече от  двадесет-двадесет и пет минути.

– Прекрасно… – недоверчиво промърмори директорът.

Младият учен, без да се обърне, започна да обяснява:

– Биотоковете се предават по индукция. Записът се възпроизвежда и сигнала постъпва в електродите. Хранителният разтвор дава всичко необходимо за растежа на дръвчето…..

Шумът на моторите отслабна, настъпи тишина. Лампичките угаснаха и приборите заработиха. Изведнъж директорът се вцепени. Пред погледът му започна да изправя ръст малка елхичка. Последва възторжен възглас:

– Невероятно!..Великолепно!… Това е цяло чудо!

Сомов смутено се усмихна.

– Каква карасива елхичка, – повтори няколко пъти като в унес директорът. – Просто нямам думи!

– А на мен ми е жал за нея, – едва доловимо прошепна женски глас.

На вратата стоеше Сара младши научен сатрудник, работеща към същата лаборатория. Тя бе привлекателна и стройна млада жена. Директорът сви рамене в недоумение:

– Защо?

Сара дойде и нежно докосна с върха на пръстите си крехкото създание:

– Те не е видяла как тъжно се губи залеза, как се усмихва утрото. Нейните клонки не са поели от медения мирис на юни. Тя не е опитвала наелектризирания буреносен въздух. Не е слушала песента на птиците, почиващи си върху нея. А къде са приятелките ѝ? Къде е родната зелена гора? Тя никога няма да усети необятната тайга…..

На расниците на Сара блеснаха сълзи. Мъжете навели глави, мълчаха. В лабораторията стана тихо.

А елхичката се радваше на яркия лъч на лазера, на обогатения въздух с въглероден двуокис. Радваше се на биотоковете и на хората…

Това, за което говореше Сара, за нея беше напълно непознато.

Първото нещо, което хората забелязват, когато видят Браяn Такиула е огромният му ръст Той е висок 2 метра и 46 сантиметра. Когато се разхожда по улиците на Париж, хората се питат: „Той ли е най-високия човек в света“? Не, но е собственик на най-големите ходила.
Дължината на лявата му обувка е 38,1 см, а на дясната 36 см.
Браян не може да стои изправен в малкия апартамент, където живее с майка си. Трудно се качва в такси или метро, но младия човек се отнася с хумор към това си състояние. Той смята да коригира този си проблем, чрез операция.
Такиула е роден в малко селце в Мароко. В юношеската си възраст изведнъж е прибавил към ръста си един метър за една година. Сега той е на 29 години. До 18-годишната му възраст никой не се е заинтересовал да изследва причината за високият му ръст. Едва училищният лекар забелязал нестандартния растеж на младежа и му направил анализ на кръвта. Установил е много рядко заболяване агромегалия.
Това заболяване се характеризира с нарушаване работата на хипофизната жлеза, която започва да произвежда повече от хормона на растежа. Новообразованията в мозъка могат да доведат и до други проблеми освен нестандартните размери. За това лекарите са посъветвали Такиула да се оперира. Но той решил първо да завърши висшето си образование по география, пък тогава. Когато започнал курса на лечение неговият ръст се доближил до този на  най-високият човек в света Султан Козен, висок 2,51 см.
Такиула се надява, че ще пуснат специален автомобил за него, който той сам да управлява. А за сега купуването на чифт обувки съществено се отразява на бюджета му, тъй като му е нужен 58 размер според европейските стандарти, а такъв няма в нито един магазин. Всяка поръчка за обувки струва доста скъпо. За няколко чифта плаща 5270 долара.
Френските лекари в момента усилено работят за намаляване на тумора в мозъка му. Такиула смята с извесността си да привлече специалисти, които могат да му помогнат.