Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.