Космонавтите са най-суеверните хора на планетата. При полет по традиция те взимат стръкче естрагон, защото то най-дълго от всички растения запазва миризмата си и напомня за Земята. А при старт руския екипаж се изпраща с песента “Земля в иллюминаторе”.
Начало на „космическите суеверия“ е поставил главния конструктор Сергей Каральов. Известно е, че той не обичал стартовете в понеделник и винаги премества датата, ако се пада в този ден. Защо го е правил си остава загадка. Каральов устоявал гледната си точка дори и пред по-висше стоящите, от което се разгаряли не малко сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера, космически кораби на Съветския съюз не са излитали в понеделник. После започнали да летят и в този ден, но се случили 11 аварии и от 1965 г. понеделник в съветската, а сега и в руската космонавтика неофициално се смята за „нестартов“ ден.
За Байконур има и „нещастни дати“. Старт на 24 октомври не се насрочвал. В този ден на стартовата площадка не се извършват никакви сериозни дейности. На 24 октомври 1960 г.  на стартовата площадка в Байконур се е взривила ракета носител МБР Р-16, загинали са десет човека. На същата дата през 1963 г. на старта избухнала ракета Р-9А и изгорели осем човека.
Друго суеверие е свързано със „щастливия“ оператор, който винаги натискал бутона за старта. Това бил капитан Смирницкий. Нито едно изстрелване на ракета не ставало без него. Даже когато имал екзема пак натиснал бутона, защото Каральов смятал, че този човек има „лека ръка“.
Същия Каральов строго е забранявал на старта да се появява един от конструкторите, защото по време на едно от дежурствата му имало проблем.
Космонавтите никога не раздават автографи преди първия полет. Въпреки това, целият екипаж винаги се подписва на бутилка водка, която изпива на Земята, в казахската степ, след успешен полет.
Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратите на хотелските стаи, където преспиват преди самия старт. Такива автографи е забранено да се изтриват и заличават.
Алкохол космонавтите можели да употребяват 12 дена преди старта, когато основния и дублиращият екипаж идват в Байконур на „работа“. Дублиращите космонавти обезателно трябва да пропуснат по 100 грама чист технически спирт, а основния състав можел да изпие само глътка шампанско, след одобрението на комисията по избиране на екипажите.
Половин час преди началото на старта космонавтите дубльори пият „за късмет“ с основния състав и журналистите. Само два пъти дубльори не са взели участие в тази традиция, но е имало неуспех, затова от тогава стриктно се спазва този ритуал. След завръщането си от космоса, космонавтите засаждат дръвче със своето име на алеята на космонавтите в Байконур.
Говори се, че поради суеверие са се страхували да изпратят Валентина Терешкова в космоса. Това било свързано със традицията на моряците, жена да не бъде допускана на борда. Но съветското ръководство не било много суеверно. През 1963 г. в навечерието на международната конференция на жените в Москва в пространството трябвало да лети жената.
В космоса дълго време не били допускани мустакати мъже. По време на полета Виктор Жалабьов имал мустаци и програмата трябвало да бъде спряна предсрочно.
Заедно с екипажа в космоса отивали и меки играчки. Те не били само талисман, но помагали на космонавтите да усетят момента, когато преминават в безтегловност.
При старт на космически кораб не се казва „последен“, като например, „последния старт на станция Мир“, предпочитат да казват „крайния“. Също така космонавтите никога не се прощават с изпращачите.
Когато космонавтът се изкачва по стълбата към кабината на кораба, обезателно трябва да помаха с ръка за довиждане.
На космодрома в Плесецк преди стартирането на ракетата върху нея обезателно пишат „Таня“. Казват, че това име е въвел влюбен офицер в някоя Таня, при извеждането на първата ракета там. Веднъж забравили да въведат щастливото име на корпуса и ракетата преди старта се взривила.
Един ден преди старта космонавтите гледат филма „Балото слънце на пустинята“. Това е свързано с трагическа страница от историята на съветската космонавтиката. На 30 юни 1971 г., при завръщането на екипажа на Земята в състав Доброволски, Волков и Пацаев, корабът с космонавтите се взривил. Следващият полет на „Съюз-12“ минал успешно и се установило, че преди това екипажът е гледал филма „Бялото слънце на пустинята“.
За космонавтите е правило да се изпикаят върху колелото на автобуса, който ги води към стартовата площадка. След това им нахлузват скафандрите и плътно ги стягат, следващата възможност да се облекчат е след няколко часа, когато са вече в космоса. Ритуалът е тръгнал от времето на Юри Гагарин, който поискал да спрат колата за малко в казахската степ по пътя към Байконур. Други смятат, че основателят на тази традиция е главния конструктор Сергей Корольов, който винаги оросявал ракетата преди старта.
Напоследък преди старта космонавта получава от началника си приятелски ритник.
Но със числото 13 няма никакви космически суеверия. Малко хора не харесват това число, но мания за „петък 13-ти“ няма.
В НАСА числото 13 не го обичат особено, защото на такива дати са се случвали неприятни инциденти. Така знаменития лунен „Аполо 13“ тръгнал на 11 април, но на 13-ти имало експлозия на борда на кораба. Взривила се една от кислородните бутилки.

За да отворите бутилка с вино ви е необходима твърда повърхност, например, стена и някакъв смекчаващ предмет, като книга, вестник или обувка. Облегнете вестника на стената. Трябва да вземете бутилката и да ударите дъното ѝ един или няколко пъти, докато тапата дойде на такова разстояние, че да можете да я измъкнете с ръка.
Това явление се обяснява с ефекта на кавитацията. След удара около тапата се образуват мехурчета пълни с водна пара. Поради своята неустойчивост те се пукат, виното заема тяхното място и така се премества тапата.
Трябва да се отбележи, че при неправилен удар бутилката може да се счупи, за това е най-добре при този експеримент да се увие в кърпа.

Бог изваял човек от глина. Останал му едно неизползвано парче от нея.
– Какво да ти направя от това парче? – попитал Бог.
– Направи ми щастие, – казал човекът.
Бог нищо не казал, само сложил парчето глина в ръката на човека……

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..

Беше късен час и целият салон беше пълен. Викове и песни.
Аз седях сам на една масичка точно срещу вратата, откъдето влизаха кабаретните артисти, за да изпълняват номерата си.
И ето, отзад се изправи, приготвена, за да влезе, една танцьорка. Полугола капризно накитена, с кастанети на пръстите, с гъсто мазило на лицето си.
Тя се спря там за няколко мига с явно вълнение. После поправи тук-там накитите си, улови с лява си ръка  вратата, а с дясната се прекръсти три пъти.
И се втурна вътре, завъртя се във вихрен танц и зачатка кастанетите.
Никога религията не ми се е виждала тъй чудовищно отразена, както тая нощ, в това кабаре…..