Като част от туристическия маршрут през живописните гори на Швеция местната архитектурна фирма Inrednin Gsgruppen е реализирала проект на луксозен хотел, построен … на дърветата.
Сега уморените пътници могат да се установят през нощта в тази „летяща чиния“.
Хотелът има формата на НЛО, която се приземява в Шведските гори.
Интериорът напълно съответства на „космическата“ тематика. Прозорците наподобават илюминатори. Стаите са във вид на кабини, а спалното бельо е със звездички на син фон.
Идвайки в този хотел, остава само да се обърнете, да помахате ръка за довиждане и да кажете:
– Да отлитаме!

Учен от Бристол са създали евтина роботизирана ръка с помощта на скенер и 3D-принтер.
Joel Gibbard, изобретателят на прототипа е сканирал лявата ръка на пациента, който е роден без дясна ръка, и я е отпечатал на 3D принтер.
Новата ръка е създаден в продължение на два дни на цена от 300 фунта стерлинги. Това е първата бионична ръка направена с помощта на конвенционални 3D скенери и 3D-принтер.
Самият Gibbard се надява, че усъвършенстваната роботизирана протеза ще бъде на разположение до края на следващата година, на стойност не по-малко от 1,000 фунта стерлинги. За тази протеза дизайнерът е използвал пластмаса, но в по-късните работи, той ще приложи материал, наречен NinjaFlex, който е по-силен и по-гъвкав.

Нина с голяма радост постъпи в университета, вече беше втора година, когато ѝ се случиха неприятности. Тя изпадна в депресия и реши да сложи край на живота си.

Докато вървеше към реката чу, че някой я вика. Ускори крачка.

Тогава усети как някой я хвана за ръката. Обърна се и видя приятелката си Жана.

– Накъде си се забързала така? Изглеждаш много зле. Какво ти е?

Нина мълчеше и заби поглед в земята. Жана я погледна  и каза:

– Тъкмо отивам на църква, искаш ли да дойдеш с мен?

Нина поклати отрицателно глава и  поиска да продължи пътя си, не искаше да сподели с приятелката си какво е решила да направи. Жана усети отчаянието ѝ и насила я повлече към църквата.

Този  ден свещеникът говореше как Бог лично преследва човека, за да възтанови отношенията си с Него.

Изведнъж Нина усети как сърцето ѝ съвсем осезаемо се изпълни с любящото присъствие на невидимия Бог. Тя разба, че Бог непрекъснато я е следвал от момента, когато всичко в живота ѝ се сгромоляса. Негова беше ръката, която я спря, за да не извърши непоправимото.

Истината я озари и Нина предаде сърцето и живота си на Бога. И в нея настъпи невероятен мир.

В тихия следобед млад човек се опитваше да заговори седналия на масата, под чадъра на заведението, мъж.

– Има само една книга, която е достойна за внимание.

Желанието на младия човек бе да сподели уникалността на Библията. Беше пригодвил и екземпляр от нея, за да я подари на мъжът, ако той проявеше някакъв интерес.

– Какво толкова ценно има в нея и тя се продава, като другите книги. Не ми трябва. – с досада каза мъжът.

Той махна с ръка неопределено нанякъде и добави:

– Не си падам много по книгите. Не обичам много да чета. Виж, ако са закони, – засмя се мъжът., – четем ги, за да научим как да ги заобикаляме.

Той беше солиден, с костюм, вратовръзка и всичко, което се полага в такива случаи. Хитрите му очички, обикаляха наоколо и търсеха изгода във всеки изпречил му се случай.

Младият човек беше доста притеснен от развоя на разговора. Целта, която си беше поставил  се отдалечаваше в неприятна посока за него. Изведнъж го осени някаква мисъл и той се усмихна. Обърна се към мъжа и каза:

– Ако прочетете тази книга, ще отворите най-важната врата. А отворите ли я никой не може да я затвори.

Последните думи заинтригувах мъжът. Някакво пламаче припламна в очите му и той охотно взе книгата, която младият мъж му подаде.

Отишъл Иван Петров в Бруклин в дома на една ясновидка мадам Уанг. Поискал да общува с наскоро починалата си съпруга Ана.
Мадам Уанг взела ръката му и започнала да медитира. Затреперала, затворила очи и с друг глас казала:
– Ваня, аз съм твоята съпруга Ана. Добре съм. Аз съм в рая. Тук всичко е много красиво. Има много цветя и плодове. Но моляте, побързай да ми зададеш въпроса си, защото небесните ангели ме викат…..
Иван Петров попитал:
– Аничка, къде и кой те е научил да говориш на английски?!