Първоначално тя е създадена през 1701 г. за първия крал на Прусия, но скоро преминала в Русия като подарък за Петър Велики. Отново е преместена в Зимния дворец при Елисавета.
Площта на стаята, включително и стените е 55 кв.метра. За направата й са отишли 10 години и 6 тона кехлибар.
По време на Втората световна война са се опитали още веднъж да преместят стаята, за да я запазят, но кехлибара с времето бил станал много чуплив и това не станало.
За това просто я облицовали с обикновенни тапети. Но германците я намерили и когато я разпознали, я изпратили в Кенигсбергския замък, който бил разрушен по време на войната.
Никой не знае дали кехлибарената стая е оцеляла след бомбардировките.

Всички големи военачалници и администратори в Русия трябвало да поздравяват монарха на рождения му ден, имения ден и т.н.
Случило се така, че командирът на Киевския военен окръг генерал Драгомиров забравил за това. След 3 дена се сетил, че трябвало да поздрави цар Александър III по случай рождения му ден.
След дълго обмисляне и колебание генералът намерил изход от създалото се положение. В столицата изпратил телеграма с текст:
„Трети ден пием за здравето на Ваше Величество“.
Царят, който и сам бил „поклонник на Бакхус“ почувствал, че трябва да охлади верноподаническото усърдие на генерала и изпратил следната телеграма:
„Благодаря. Време е да приключвате“.

Хората са трудолюбиви. Всеки упражнява някаква професия. Много от тях са доста популярни, но има и такива, които не са оцелели в наши дни.
Например, така наречените плюещи.
Не става въпрос да се плюят едни други, за пари или от злоба, говоря за професия, която вече не се практикува в наши дни.
Плюещите са били сеячи на ряпа.
Тъй като ряпата има много малки семенца и обикновеният начин за посев не е подходящ за тях, трябвало да се измисли друг. Така се появили хора, които да плюят семената едно по едно.
Тази професия била много популярна и ценена в Русия.

През 1918 г. по време на Гражданската война в Русия паричните постъпления били прекратени.

В Семиречная, историческа област в Казахстан, взели решение да напечатат свои банкноти.

При това новите пари нямало да се обезпечават от злато, тъй като и без това нямали такова, а от опиум, който се съхранявал в мазето на Държавната банка във Верни, сега Алма Ата.

Издадените банкноти са били изтеглени от обръщение в края на 1919 година.

Голямото виенско колело наречено „Ферис“, което сме виждали в увеселителните паркове е изобретено в Русия в началото на 17 век.

Казват, че идеята за него се родила от обичая на децата да се въртят на колелото, което черпело вода от реката. Прекалено голяма центробежна сила и хоп – децата цопват.
Името „Ферис“ всъщност идва от американският шоумен Джордж Ферис, който през 1893 г., построил 75-метрово виенски колело.
Лошото било, че правело едно завъртане за цели 20 минути. Изглежда не е достигала центробежната сила!