Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Вървели един равин и ученикът му. Ученикът обърнал поглед към разрушения
храм и извикал:
– Горко ни! Мястото, на което Израел получаваше опрощение за греховете си
е в руини.
Равинът казал:
– Синко, недей да скърбиш. Останало ни е все пак нещо, също толкова
опрощаващо – практиката на милосърдието.

В малък американски град в Пенсилванската долина дошли инженери да огледат стените на язовира, който предпазвал града от наводнение, което можел да причини буйния поток, който се вливал в долината. След огледа специалистите предупредили местните жители, че са изправени пред голяма опасност.
Но хората им казали, да не ги плашат. Това накарало инженерите още веднъж да огледат язовира. След прегледа те потвърдили опасенията си и дали съвет на местните жители да вземат мерки. В отговор получили само подигравки.
През пролетта хората отново били предупредени, но те нехаели. Вече били чували за това и искали само да ги оставят намира.
След две седмици в града препускало момче на кон, което викало: „Спасявайте се! Язовирната стена се пропука“.
Хората заслепени от мисълта, че това не може да се случи, му се присмивали.
Не обръщайки внимание на подигравките, момчето продължило по нататък, като непрекъснато известявало хората за случилото се. Малцина от тях се разтревожили.
Малко по-късно мътния и буен поток нахлул в града. Всичко се превърнало в руини. Загинали 3700 души.
Те били безгрижни и за това се погубили.

Израелски археолози твърдят, че в Акра – пристанищния град на Галилея, са открили следи от ранното християнство, руини от византийска църква.
Според археолога Нурит Файг преди 1500 години в Акра на мястото на сега строящия се търговсkи център е съществувала християнска църква.
В руините са открити плочки, мраморни фрагменти от колони, керамика, монети.
Археолозите се позовават на информация от анонимен поклонник, който е направил пътуване, през 6-ти век, до този град и описва подобна църква.
До сега в пристанищната зона на Акра археолозите  са открили останки на къщи от византийския период.