Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

Беше края на деня и студът се опитваше да замрази всяко желание и надежда, но това не попречи на Надя и Христо да се отбият до шумното заведение на ъгъла. Тя често го засичаше „случайно“ край себе си, но щом решеше да го приближи, той навеждаше срамежливо глава и бягаше.

Днес не можа да избяга или вече се беше престрашил, но факта си е факт, двамата седяха на една маса и се гледаха дълго без да проронят дума от устата си.

Накрая Христо не издържа, усмихна се малко стеснително и тихо каза:

– Опитът ми в романтичния живот е много скромен. По-скоро това бяха случайни срещи без продължение.

– Разкажи ми нещо за себе си. Знам, че пишеш, но почти нищо не знам за теб, – насърчи го Надя.

– Както вече си усетила, аз …. съм много стеснителен. Не знам, просто така съм устроен. Това може би е страх да не бъда отхвърлен, защото погрешно съм разбран. Чувствам се по-сигурен, когато съм сам. Бях единствено дете и това ми харесваше. Ужасявах се, когато хората се опитваха да ми помогнат да си намеря приятели или ме канеха да си играя с други деца. Тържествата по празниците бяха кошмар за мен, тогава стоях в някой ъгъл и исках никой да не ме забележи.

– Ами в училище? – попита Надя.

– О, нямах нищо против училището. Там бях добре. Знаех какво се очаква от мен и го правех. Бях доста умен, според мнението на учителите. Справях се добре, дори спечелих стипендия …

– Бил ли си някога в пансион? – Надя се опитваше да го опознане, като се стараеше да не го засяга болезнено.

– Баща ми искаше да отида, но майка ми не бе съгласна и тя надделя.

Надя въздъхна дълбоко, не знаеше какво да каже.

– Проблемът е, – засмя се Христо, – когато седя до някоя непозната на вечеря, трябва да разговарям с нея и да проявявам някакъв интерес. За мен това беше ужас. Така се наложи да имам някой и друг флирт …

– Не мога да си те представя да флиртуваш, – призна Надя.

– Е,… и в двата случия те флиртуваха с мен, при това бяха доста напористи. Тъй като бяха приятни и привлекателни, за мен не беше много трудно да вляза в определената роля. А после нищо, докато не срещнах теб. Забелязахте още първия ден, когато дейде тук. Загоряла, красива, рошава и …. нещо в мен се преобърна. Почувствах се отмалял. Помислих си, че виждам най-прекрасното същество, което някога съм виждал….

– Невероятно, – възкликна Надя. – Отбягваше ме всеки път, а когато се опитвах да те заговоря офейкваше по възможно най-бързия начин.

– Да, но не знаех как да се държа с теб. Ти си толкова красива, изискана, ….какво общо би могла да имаш с мен? Бях много притеснен.

– Е, сега имаш много общо, – щастлива му се усмихна Надя, – много, много общо.

– Наистина, колко е хубаво, че си тук …. когато не те виждам, постоянно мисля за теб.

– Това е най- хубавият комплимен, който някога съм получавала.

– Не мога да повярвам, – каза неохотно Христо, – сигурно си получавала страшно много до сега!

– Да, но това, което ми каза има голямо значение за мен…..

Това беше само началото. Те бяха станали приятели.

Гриша беше най-големият от трите деца в едно семейстяо. По-малкият му брат беше с 2 години и половина по-малък от него, а сестра му с 9 години и половина.
Веднъж, когато Гриша беше вече на 14 години спореше за нещо с баща си, който беше втори по възраст между 8 деца в семейството си.
Бащата каза:
– Всяко решение, което вземаш в този дом, го вземащ за трима. Първо за себе си, второ за брат си, който ще постъпи така както и ти, и трето за сестра ти, която ще копира действията на вас двамата. Твоят брат ще се отнася към сестра ти така, както ти се отнасяш към него, а вашето отношения към нея ще повлияе на нейните очаквания от другите, включително и тези на бъдещия ѝ съпруг.
Това силно разтърси Гриша и го накара да преосмисли ролята си на по-голям брат. Той осъзнаваше, че дори и да не се стреми да влияе на околните тези, които го уважават, ще вземат решения и ще постъпват в дадени ситуации като него.
Ако той е сломен и ядосан, така те ще се държат, когато имат неприятности.
Но ако не се обесърчава в трудно време, той може да им предаде самочувствие и надежда за най-доброто.

Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.

Навярно ще се съгласите с мен, че красотата е субективно понятие, даже в рамките на обществото.
По-рано на мода са били по-пълните, закръглени и с бледи лица момичета, а сега – тънките, с лек тен и не толкова кръгли лица. Всяка страна си има свои критерии за красотата, но въпреки всичко жените се опитват да влязат в някакви определени рамки, съответстващи на някакви стандарти, за това те често не харесват външността си и се опитват да я изменят, а трябва да се разделят със своите комплекси.
Всъщност, истинската красота на жената е нейното вътрешно състояние.
Когато тя започва да се чувства като жена, изпълнена с хармония и радост, тя става необикновенно красива и привлекателна за хората около нея.
Една от грешките, които допуска една жена е да забрави за себе си и че тя все пак е жена. Ако си се родила жена, то бъди жена прекрасна, вдъхновяваща и сияеща.
А какво се получава в същност?
Некрасиви, като вятър се носим забързани към работата, цял ден се въртим като хамстер в колелото и вечерта падаме изтощени, опитвайки се да решим всички проблеми, защото мъжът ни не желае или счита, че не може да се справи правилно с тези въпроси……
Когато играем мъжки роли, гибим същността си като жена.
А не е ли по-добре така?
Събуждате се с усмивка на лицето. Поглеждате в огледалото и виждате там прекрасна и щастлива жена, достойна за всичко най-хубаво. Позволете си да бъдете слаба и с удоволствие приемайте помощта от мъжете около вас. Така всеки ден ще улавяте нежните и възторжени погледи на любимия.