Гриша беше най-големият от трите деца в едно семейстяо. По-малкият му брат беше с 2 години и половина по-малък от него, а сестра му с 9 години и половина.
Веднъж, когато Гриша беше вече на 14 години спореше за нещо с баща си, който беше втори по възраст между 8 деца в семейството си.
Бащата каза:
– Всяко решение, което вземаш в този дом, го вземащ за трима. Първо за себе си, второ за брат си, който ще постъпи така както и ти, и трето за сестра ти, която ще копира действията на вас двамата. Твоят брат ще се отнася към сестра ти така, както ти се отнасяш към него, а вашето отношения към нея ще повлияе на нейните очаквания от другите, включително и тези на бъдещия ѝ съпруг.
Това силно разтърси Гриша и го накара да преосмисли ролята си на по-голям брат. Той осъзнаваше, че дори и да не се стреми да влияе на околните тези, които го уважават, ще вземат решения и ще постъпват в дадени ситуации като него.
Ако той е сломен и ядосан, така те ще се държат, когато имат неприятности.
Но ако не се обесърчава в трудно време, той може да им предаде самочувствие и надежда за най-доброто.

Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.

Навярно ще се съгласите с мен, че красотата е субективно понятие, даже в рамките на обществото.
По-рано на мода са били по-пълните, закръглени и с бледи лица момичета, а сега – тънките, с лек тен и не толкова кръгли лица. Всяка страна си има свои критерии за красотата, но въпреки всичко жените се опитват да влязат в някакви определени рамки, съответстващи на някакви стандарти, за това те често не харесват външността си и се опитват да я изменят, а трябва да се разделят със своите комплекси.
Всъщност, истинската красота на жената е нейното вътрешно състояние.
Когато тя започва да се чувства като жена, изпълнена с хармония и радост, тя става необикновенно красива и привлекателна за хората около нея.
Една от грешките, които допуска една жена е да забрави за себе си и че тя все пак е жена. Ако си се родила жена, то бъди жена прекрасна, вдъхновяваща и сияеща.
А какво се получава в същност?
Некрасиви, като вятър се носим забързани към работата, цял ден се въртим като хамстер в колелото и вечерта падаме изтощени, опитвайки се да решим всички проблеми, защото мъжът ни не желае или счита, че не може да се справи правилно с тези въпроси……
Когато играем мъжки роли, гибим същността си като жена.
А не е ли по-добре така?
Събуждате се с усмивка на лицето. Поглеждате в огледалото и виждате там прекрасна и щастлива жена, достойна за всичко най-хубаво. Позволете си да бъдете слаба и с удоволствие приемайте помощта от мъжете около вас. Така всеки ден ще улавяте нежните и възторжени погледи на любимия.

Сред богатите англичани от 18 век е било модерно да устройват в имотите си паянтова къщичка или пещера и да наемат човек, който да изпълнява ролята на отшелник.
Договорът бил за доста години, а работата била добре платена.
Към отшелника имало изисквания. Да не си постригва косата, брадата и ноктите, а понякога и съвсем да не се мие.
Отшелникът трябвало да носи някакви парцали или нещо от рода на дрехите на друидите.
Главното предназначение на тези отшелници било да се подчертае бедността на битието и да се изразява аристократичнта слоност към тъга и меланхолия в грегорианската епоха.

В този необичаен стил се крие екологичност и свобода в изразяването. В бохо се смесват няколко удобни стила като хипи, етно, сафари, военна и дори ретро. В този смесен стил трудно е да се определи, кой играе главната роля. Всичките стилове са смесени в такива пропорции, че се харесват на всяка жена и отразяват настроението на красавицата.
Самата дума „бохо“ идва от името на областта Бохемия в Централна Европа. Именно в този район по редица политически и социални причини са се събрали около 150 хиляди цигански семейства със своите китари, с които се забавляват, пеят и танцуват ….
Едва по-късно французите започнали да наричат всички артистични линости „бохеми“.
Възраждането на бохемския стил е започнала Кейт Мос през 2000 година. Кейт изморена от различните модни и бляскави образци, обърнала поглед към оргиналността и комбинацията на тези неща, в които започнала да се чувствува удобно и комфортно. И всичко това е станало популярно днес.
Ключевите вещи в стила бохо са: Памучни рокли, буйни и дълги поли, кожени жилетки, очила с масивна рамка, тесни джинси леко изгорени, туники, бродирани с мъниста и камъни, широки жилетки и трикотажни облекла.
Към обувките в стил бохо се отнасят ботущи от овча кожа, обърбати с рунтавото навътре, каубойски ботуши, сандали.
При украшенията и аксесоарите в стил боха на първо място са големите бижута, висящи обеци с големи висулки, обемисти гривни; чанти с ресни, джобове, широки презрамки и шипове, в които се слагат необходимите неща; всички видове шалове; всевъзможни шарфове и колани.
През лятото навярно искате да украсите краката си модно и красиво. В стил бохо това става много леко и просто. За това е необходимо долната част на плетената гривна да се надене на пръст от крака, а горната част да обхване глезена. Разбира се, това облекло може препоръчително да се носи в града. Достатъчно е да се обуят прости разноцветни отворени без каишка и закопчалка обувки.
За да бъде една жена истински красива в стил бохо трябва да помни три главни правила:
1. Обувките, чантата и аксесоарите са главни в този стил. Освен това тези неща трябва да струват определена сума, която не трябва да е голяма.
2. Отличителната черта на стила бохо се явява многослойната тъкан. Избира се пола или туника съставена от три или четири слоя.
3. При стила бохо не трябва да се копират известните дизайнери, модела се твори индивидуално.