Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.

Играели Динамо Киев и Реал Мадрид. Завършило първото полувреме. Реал Мадрид водел с 4:0.
В съблекалната Лобановски казал на играчите си:
– Момчета, днес имам рожден ден. Направете ми подарък. Вкарайте поне един гол.
Един от играчите се надигнал и смутено казал:
– Късно е, Валери Василевич, вече ви купихме вратовръзка!

Понякога отказването ни от личните ни притежания е по-трудно от изваждането на зъб. Когато сте притиснати, вие силно защитавате решението си да задържите някои малки неща в живота си. Ето и някой от най-честите срещани причини, с които се оправдаваме, за да не изхвърляте ненужните неща:
– някой ден ще ми потрябват;
– това е подарък от деветият ми рожден ден;
– сигурно ще му намеря загубената част;
– не е счупено;
– може да се поправи;
– ако сваля 10 килограма ще се напъхам в това, колко хубаво ми стоеше;
– ще придобие колекционерска дейност някой ден;
– моите деца ще го дадат на своите деца;
– планирам да го прочета.
Всички тези извинения съдържат поне мъничко истина. Но ви гарантирам, че след погребението ви, роднините ще имат толкова много ненужни неща на куп, че няма да знаят какво да ги правят. И вероятно всичко ще отиде в боклука.

Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.

В Англия едно дете е отпаразнувало рождения си ден. То формално се явява връстник на баща си, роден във високосна година.
През тази година 11-годишният ученик Шеймъс и неговият баща Джеймс Кларк празнуват рожденият си ден заедно. По ирония на съдбата  мъжът също празнува своят 11-ти рожден ден. Той влиза в числото на онези щастливи хора, които са се родили във високосна година.
Г-н Кларк е роден на 29 февруари 1968 г. и за своите 44 години е празнувал само 11 пъти рождения си ден. Неговият син е роден на 28 февруари 2001 г. и формално се явява по-възрастен от баща си.
– Всички хора в живота ми са изненадани от този неочакван обрат на съдбата, – казва Джеймс, който работи като продавач на автомобили. – Но аз не се оплаквам. На всеки четири години, аз очаквам рождения си ден с трепет и вълнение. Когато жена ми отиде да ражда на 28 февруари, аз се страхувах, че Шеймъс ще повтори съдбата ми. Слава Богу, това не се случи, и той празнува рождения си ден като всички нормални хора.