Възрастна монахиня отишла на гости при свои роднини, които живеели в богата и успяваща страна. Те й показали всички забележителности и прекрасни места в страната си.
Веднъж монахинята видяла просяк на улицата и му дала една монета. Един от близките й казал:
– Скъпа, ние тук никога не даваме милостиня на бедните, защото нашата страна е богата и в нея всички могат да живеят добре. Нямаме безработица. Просто този човек не желае да прави нищо.
На това монахинята отговорила:
–  Мислил ли си някога за това, че чрез поставения тук, в тази страна и на тази улица просяк, Бог изпитва състраданието и добротата ти?
Роднините на монахинята спрели, а след това се върнали и дали пари на просяка.

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Това се случило по съветско време.

Студент от малка етническа общност писал на баща си:

„Здравей, скъпи татко! Моля те да прибереш колата ми. Аз повярвах в Исус Христос и сега се срамувам, че всички идват в събранията с автобус, а аз с кола….неудобно е, един вид отделям се от тях….“

Много скоро след това студентът получил следния отговор:

„Здравей, скъпи синко!Ние тук с роднините се посъветвахме и решихме да ти купим автобус – пътувай като всички…“

Тя не ги познаваше, но се представиха за роднини на мъжа й от Северна България. На чичо Кольо, на чина Петра…. на кой си от кой си…

Жената разбра, че трябва да бъде любезна и ги посрещна сърдечно. Нагости ги богато и им посла да спят в новата стая. Прояви човещина и не им се скара дори, че стъпкват фасовете си върху новия персийски килим.

Странни гости, седят цял ден в апартамента и никъде не излизат. Домакинята се надяваше, че за малко поне ще се разходат из града и ще го разгледат, та малко да си почине и да се отпусне.

Ден така, два минаха, трети се задава, а тези хора цял ден стоят пред телевизора, ревизират хладилника и без да питат се обслужват сами. Нищо не купуват, а ядат на корем.

На жената й писна и накрая каза на мъжа си:

– Може да са твои роднини, но не мислиш ли, че вече прекаляват?

Какво направи мъжът й тя не разбра, но се обади баща й, че спешно трябва да идат при него. Гостите макар и с неудоволствие трябваше да си тръгнат. Преди да излязат от вратата единият най-безцеремоно изтърси:

– Развалихте ни плана. Две седмици бяхме при Владо в София, щяхме да изкараме две седмици и при вас, а след това за две седмици щяхме да отидем у Петър във Варна………..

Жената не искаше да слуша останалата програма на гостите от Габрово, за това само прехапа устни и махна с ръка. Само като си помисли, че този ад е щял да трае още седмица и половина, косата й настръхна. Въпреки това им се усмихна и им пожела добър път.

Случи се така, че след една година минаха край Габрово. Мъжът й я подкани да се отбият за малко при неканените гости от преди. На жената не й се искаше да  се срещне с тях, все пак спомените бяха още пресни, пък и не бяха от най-добрите. Но мъжът й настоя и тя вдигна ръмене.

Посрещнаха ги, почерпиха ги по едно кафе. И още, докато кафето беше горещо, стопанката каза:

– Изпивайте си бързи кафето и тръгвайте, че каквато буря се е задала, не знам как ще се измъкнете.

Гостите я погледнаха смаяно. Те се бяха отбили за малко и съвсем нямаха претенции да останат по-дълго, но самата реплика ги накара да се спогледат и се усмихнаха.

Ето така се срещат гости по габровски.

Проповедникът на една педесятна църква Били Харел работел в склада на един строителен магазин. Молел се от някъде да му паднат пари, по възможност в по-голямо количество.

Неговата молитва била чута и през 1997 г. спечелил 31 милиона долара на лотария.

Били решил, че трудните времена са останали назад. Купил си ранчо, а след това още шест парцела плюс няколко екстравагантни автомобила.

Но, както много други щастливци, не могъл да каже „не“ на своите близки и роднини. Няма да влизам в подробности, но всичко завършило не много добре за Били.

Той се развел и завършил живота си със самоубийство.