Когато родителите отсъстваха, всичко оставяха на сина си. Та нали той беше по-големия. Неговото любимо занимание беше да се разпорежда в кухнята. Сам можеше да приготвя десерти, а понякога правеше и експерименти, които бяха доста сполучливи на вкус. Това бяха доста добри постижения за уменията на един младеж.

Веднъж той реши да се пошегува със сестра си и й предложи да изяде една лъжичка ванилия на прах.

Тя знаеше, че ванилията се използва при приготвянето на всички онези неща, които страшно много обичаше.

Той й даде първо да помирише. Миризмата й хареса.

Всичко в нея казваше: „Да“, докато я погълна…….горчивият вкус едва не я събори. Тя дълго плю и пи много вода, но натрапчивият вкус още дълго време стоеше в устата й. ……А изглеждаше толкова привлекателно, ароматно и разумно.

Така много неща са хитро прикрити и замаскирани, че на пръв поглед ни изглеждат разумни и с нищо не заплашващи. Трудно бихме ги забелязали, но последствията горчат и причиняват много болка и мъка.

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Един ден съпруг и съпруга решили да не отварят вратата на никого.
На сутринта били събудени от звънене на вратата. Погледнали и видели, че са родителите на мъжа, но не им отворили.
След известно време отново се позвъняло. Този път били родителите на жената. Те пак нямало да им отворят, но жената се разплакала, мъжът я съжалил и отворил вратата.
Минало време. Родили им се четирима сина, а на петия дъщеря. Мъжът дал голямо угощение и бил много щастлив. Приятелите му го попитали:
– Защо толкова много се радваш? По-рано, когато се раждаха синовете ти, не беше толкова щастлив.
Той се усмихнал и казал:
– Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

По едно време с родителите си се преместих на друго място да живея. Учителката ми беше същински дракон. Тя имаше собствена система за разпределяне на учениците по чиновете.
Класната стая беше разделена на две зони – за умни и за глупави.
Когато постъпих в това училище, тя ме подложи на малък тест. Аз не се справих добре с въпросите за дробите и бях изпратена в половината на двойкаджиите.
След няколко месеца учителката си промени мнението за мен и ме премести при умниците. Трябваше да си сменя мястото с най-добрата си приятелка.
Така че горчивите уроци на живота започнах да получавам много рано. И първият от тях беше:
„Не бъди толкова умна, иначе ще загубиш всичките си приятели.“