Страхуваха се, че с целия си младежки плам ще се хвърлят да защитават невинния, който е осъден.
Страхуваха се, че ще поискат да прочетат цялата забранена литература. Страхуваха се, че ако разберат за несправедливостта на войната, ще поискат да я спрат.
Страхуваха се, че всеки от тези благородни пориви би могъл да докара нищета, изгнание, затвор или смърт.
Страхуват се, защото и досега нищо не се е променило.
В края на краищата, както си бяхме обградени от „застрашаващи врагове“, ако се вярва на телевизията и медиите, така си и останахме.
Но когато пораснат и сами разберат……
Архив за етикет: родители
Обещаното богатство
Много отдавна живеел един китаец. Било му предсказано, че на 36 години ще стане много богат човек. Родителите му много се зарадвали на това и го разказвали на всеки. Цялото село се радвало, че при тях ще има такъв богат човек.
Този човек произхождал от рода на градинарите. Не отишъл да учи. Че защо му е? Нали ще бъде богат. Така той живеел в очакване, а неговите родители го хранели. Когато родителите му умрели, той останал без пари. Продал къщата и градината. Започнал да живее в една плевня в покрайнините на селото. Селяните го хранели, нали ще стане богат.
Минало време. Станал на 36 години, а богатството му не идвало. Съседите се ядосали и престанали да го хранят.
Запътил се към гората да търси плодове. Не намерил. Решил да се върне обратно и по пътя паднал в една яма. Трябвало да си изкопае стълба, за да излезе, но го домързяло. Седял така, докато го намерили селяни и го измъкнали от ямата. Дошъл до плевнята, легнал и умрял.
Отишъл китаецът на небето и веднага отишъл при Бога с претенции:
– Как така? Обещал си? Къде са парите?
Всички се засуетили и хукнали да гледат какво е написано в книгата на съдбата. Всичко съвпадало. На 36 години китаецът трябвало да получи богатство. Започнали да изясняват случая. Извикали пазителя на златото. А той казал:
– Разбира се, богатството е налице. Когато дойде срока да му го дадем, го потърсихме сред градинарите. Нямаше го. Търсихме го в дома на родителите му, но там живееха други хора. Обикаляхме навсякъде и го намерихме в гората. В една яма му подхвърлихме богатството, само трябваше малко да копне от стената. Отново не се получи. Най-накрая го намерихме в плевнята на леглото. Искахме да изсипем богатството на главата му, но се уплашихме, че беше много слаб и може да умре. И изведнъж той сам си умря.
Така китаецът не получил богатството си.
Хората от страната на облаците
В Микстек, един от най-бедните райони в Мексико, миграцията в САЩ е опустошителна. В това толкова отдалечено място, където сравнително скоро са се появили автомобили, 
електричество и водопровод и до днес още говорят на езика митшек, трике и асмузгос много повече, отколкото на испански.
Миграцията на север е обезлюдила много населени пунктове. Някои от тях са загубили 80% от населението си и са се превърнали в градове призраци. Там живеят няколко възрастни хора, жени и деца, чийто родители са напуснали родните места.
В село Сан Мигел Куевас, чието население е наброявало повече от три хиляди, сега има само 500 души. Улиците са опустели, селскостопанската земя е изоставена. Животът тук се разпада. Цели семейства мигрират на север. Социалната структура на традиционното аграрно общество е унищожена.
Възрастни жени възпитават внуците си, изоставени от майките си, подрастващи момичета продължават работата на своите бащи, а старците седят сами, изоставени от собствените си деца.
По какво се различават бедните от богатите
Разбира се не в количеството пари, а преди всичко със своето мислене. Наличието на внушителни суми пари, не гарантира промяната на начина на мислене. Опитът показва, че бедността е присъща и на хора, които имат достатъчно пари за живеене.
Кой тогава е наистина беден?
Първата отличителна черта е постоянното оплакване от живота. Те не са се родили в подходящата страна и на точното време. Попаднали са на неподходящи родители. Не са надарени с добра външност. не са случили с приятели и винаги имат лош късмет. Според тях богатството зависи от някакви външни обстоятелства.
На такива хора все някой им е длъжен. Работодателят трябва да им изплаща такава заплата, че да им стига за всичко. Правителството трябва да им осигури жилище. Цените трябва непременно да бъдат много ниски, а услугите безплатни.
Те предпочитат с години да работят на едно място, да получават заплата, която за нищо да не стига. Оплакват се, че работата не им харесва, но не се помръдват, за да намерят по-интересна и по-добре заплатена.
Имат занижена самооценка, Смятат, че за да добият нещо по-сериозно са им нужни връзки и пари. Не правят никакъв опит за промяна на каквото и да е, защото смятат, че всичко е обречено на провал.
Ако не им стигат пари в живота, са готови да икономисват, а не да търсят начин за увеличаване на заработката си.
Няма да направят нищо, което би изисквало допълнително напрежение. Тогава какво могат да очакват в живота си?
Горделивия в самонадеяността си се погубва
Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.