Един мъж се обърнал към местния мъдрец:
– Кажи ми, какво да правя с моите родители? От старост са оглупели. Само плачат и мърморят. Да ги изпратя ли в някой старчески дом? Не мога да понасям всичко това вече.
Мъдрецът поклатил глава и казал:
– Трудно ти е, приятелю мой, напълно те разбирам. Но помисли добре! Когато ти лежеше в люлката, не се отличаваше с по-голям ум от този, който те имат сега. Ден и нощ ти не даваше почивка на родителите си и ги притесняваше с плач и викове. Колко ласки, търпение и любов са показали към теб, докато порастеш. Те са били готово да жертват живота си за теб.
Не напразно е писано: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята“.

Представете си младеж попада в компанията на  момиче, което се нуждае да бъдат задоволени емоционалните му нужди. Нейният баща не й е обръщал достатъчно внимание, поради което нейната емоционалност не е задоволена. Ако бащата не я защитава, както трябва, нямам в предвид забрани и заплахи, тя може да попадне в компанията на похотлив младеж.  Нейните нужди може да са по-различни от неговите, но различията подпомагат за насочване към сексуални отношения.
Когато тя е била малка е имала нужда от силна бащина любов.  Тъй като не е получила такава в достатъчно количество, тя започва да се държи предизвикателно за да спечели мъжка любов и внимание.
Когато е на седем години поведението й е досадно и тя се чувства отхвърлена и презряна. Това я прави още по-несигурна. Тогава тя търси благоволението на вуйчовци, чичовци, и приятели, които идват в дома им. Тя осъзнава, че начина по който иска да спечели вниманието им не им харесва, но това не удовлетворява нуждата й.
След време фигурата й се изменя, тя става сексуално привлекателна и изведнъж е залята от мъжко внимание. Но това не е от мъжката страна на нейните близки и роднини, а от ненаситни момчета. Такива, които са гледали жадно филми разкриващи голота и безсрамие и са готови да подражават във всеки удал им се възможен случай.
Това момче не разбира, че момичето не търси секс, а защитник, някой който да я изслуша и разбере. Но уви…. връзките се умножават, но проблемите не се разрешават, а се увеличават.
Кой ще каже, че такива момичета не търсят секс, а любов, разбиране и закрила?
Не си вършим работата като родители, за това страдат и децата ни!

Канадският цигулар Адриан Анантаван се е родил без дясна китка. Когато той поискал да се учи да свири на цигулка, родителите му казали:
– Защо не?
Сега 29-годишният Анантаван вярва, че тази подкрепа, му е помогнала да продължи и по-нататък. Да стане истински цигулар, който е имал възможност да учи в Уелския университет. Свирел е в Белия дом, на церемонията по откриване на олимпийските игри, в Карнеги Хол и пред папа Йоан Павел II.
Анантаван вдъхновява всеки, който работи с деца инвалиди. Деца, които успешно преодоляват ограниченията си, весело гледат на живота и със своя пример доказват, че ако не спират да се движат напред и са оптимисти, всичко за тях ще бъде възможно.
Отделете няколко минути и послушайте как свири Адриан Анантаван. Струва си.

Това бе най-удивителния момент, отрязък от време неприличащ на никой друг. Защото тогава стана нещо поразително.
Бог стана човек. Небето се отвори и той вложи най-ценото в човешка утроба.
Вездесъщият стана плът и кръв. Този, които сътвори света, избра да зависи от грижата на едно младо момиче.
Той не дойде като ярък лъч в небето, нито като завоевател, но като такъв, чийто първият вик чуха доверчива девойка и обичащ работата си дърводелец.
Мария и Йосиф не са били царско семейство, но въпреки всичко, небето довери най-голямото си съкровище на тези „избрани“ родители.
Величието и Светостта в мръсотията на оборския тор.Този Младенец управлява вселената.
Троната му зала бе в мръсната кошара за овцете. А поклонението от ангелите е заменено с добри, но смутени овчари.
Погледнете тази трона зала. Наоколо не се движат богато облечени придворни. Няма скиптър и корона. От вън се чува мучене на крави, блеене на овце, тропот на копита и приспивната песен на майката, прегърнала бебето си.
Това можеше да се случи някъде другаде. Но това е удивителната история на царя, започнал от яслите в обора. Прекрачи прага или погледни през прозореца.
Той е тук.

Достатъчно ли е да се дава образование само на 2–3% от децата, за да израсне в България свободно образовано поколение?
Трудно да се променя манталитетът на възрастните. Но ако работата с младежта се окаже успешна, след 15–20 години, родените в нова България, ще определят политиката и тогава нашата страна ще бъде нормална. Капитализацията на нашите компании няма да е по-малка, отколкото в някои страни, а пенсиите ще са достатъчни.
Нашите държавници правилно са пресметнали, че на децата не им трябват Интернет. И висше образование не им трябва. Те трябва да останат неуки, да пият, да се отдават на различни пороци, за да гласуват за когото им каже телевизорът и да не задават въпроси как всъщност действат в страната политиката и икономиката.
Икономическото развитие на България зависи от интелектуалния й потенциал. Суровинните отрасли в страната ни имат ограничен потенциал за нарастване. Не защото имаме малко запаси, запасите за сега има много. Минералните ресурси са огромни, но това никому не е нужно. Колкото и да се потим да продадем повече, отколкото сега, няма на кого. Съвременният свят е свят на информационните технологии. Това е свят, където се продават и купуват продуктите на интелектуалния труд.
Сред нашето население 2,5–4 милиона души са активната движеща сила на обществото, това са учени и предприемачи, с други думи, интелектуалният елит. Това са хора, които у нас и другаде печелят над 100 хиляди долара годишно. Всеки от тези хора създава интелектуални ценности за не по-малко от 350 хиляди долара годишно.
Обръщам внимание на следното: брутният вътрешен продукт, който могат да дават тези хора, е по-голям от целия брутен вътрешен продукт, който можем да получим от всички отрасли на икономиката, взети заедно. И това наистина е така.
Задачата е да се възпроизвеждат висококвалифицирани хора. Какво е необходимо за това?
Първо, образование и култивиране на идеологията на предприемчивостта. Обикновено образование никому не е нужно. Разумни хора има колкото щеш. Ценен е само онзи човек, който може да настрои ума си в служба на индустрията, в служба на обществото. Ето такъв човек струва пари.
Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната.
Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, от това страната губи милиони долари. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година хиляди такива хора напускат България.