Живели в едно село двама братя. По-големият се оженил и останал при родителите си, а малкия заживял на края на селото.
Живели в трудни времена, макар че работили много, не били богати.
Веднъж се оказала лоша година. Малкият брат си помислил: „На брат ми му е трудно, жена с деца, родителите ни, всичко на него чака. Ще му занеса няколко сноп от моите запаси“.
Решил и тръгнал. По пътя в тъмното се разминал с човек, който също носел снопи, но не му обърнал внимание. Когато се върнал в дома си видял, че има толкова снопа, колкото преди да тръгне.
Отново взел четири снопа и тръгнал към брат си и пак се сблъскал с непознатия в тъмното, в него той познал ….. собствения си брат.
По-големият брат също си помислил:“Навярно по-малкият ми брат е в нужда, трябва да му помогна“.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.

Децата са много наблюдателни и често ни изненадват с умозаключенията си.
За тях света е игра, който трябва да опознаят. Няма по-добри имитатори от тях. Те попиват всяка дума и действие от околните и най-вече от родителите си, като разсъждават според опита, който са придобили.
Веднъж малко момченце наблюдавало баща си и решило да му помогне, като се помоли за него:
– Господи, отнеми колата на баща ми. Той вече втори ден й се моли ……

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!

Една крайградска къща се запалила. На втория етаж спяло малко момиченце. Родителите му не били в къщи. Майката заключила малката си дъщеря и отишла в магазина.
Когато пожарът избухнал се събрали много хора. Дотичала и майката на момиченцето. До горния етаж изобщо не можело да се стигне, защото пламъците вече били обхванали стълбището.
Шумът разбудил момиченцето. То изтичало на балкона и веднага разбрало какво е станало. Хвърлило се към вратата, но тя била заключена. Детето отново избягало на балкона.
Мъже и жени викали, молили го да скочи в ръцете им, но момиченцето се бояло.
Накрая дошъл баща й, протегнал ръце и казал:
– Моля те скачай! Ще те хвана, не бой се!
Момиченцето затворило очи и скочило. Баща й я хванал здраво, притиснал я към гърдите си и я целунал.
Грехът е най-страшната огнена стихия.
Побързайте да скочите от света на греха в силните ръце на Бога и там ще намерите пълна безопасност, спасение и вечен живот.
Бог се грижи за всички, които са в Неговите ръце и от там никой не може да ги грабне.