Дончо и Павлина бяха млада двойка, които се готвеха да встъпят в брак. Бъдещето им изглеждаше розово. Но грехът подкопа това толкова дългоочаквано щастие.

След като станаха семейство, Дончо започна да се увлича по силни алкохолни напитки. В тази си пристрастеност той затъваше все повече и повече.

Дончо започна да прекарва вечерите си навън. Това причиняваше много болка и мъка на Павлина.

Времето минаваше и идеалът на сърцето ѝ постепенно и безвъзвратно се превръщаше в пияница.

Накрая тя загуби търпение и отиде в кръчмата. Атмосферата в заведението бе задушна. От димът на пушещите вътре не се виждаше почти нищо. Миришеше на пот и повръщано. Долавяха се алкохолни изпарения.

Павлина отиде при кръчмаря и възмутено му каза:

– Върнете мъжа ми!

– Ето той е там, – с усмивка кръчмарят посочи към една от масите. – Вземете си го.

Там спеше пиян млад мъж, заобиколен от множество празни бутилки. Той беше грозно отворил уста и силно хъркаше.

– Нима това е моят мъж? – ужасена възкликна Павлина. – Какво сте направили с него? Върнете ми го такъв, какъвто го знаех преди.

– Пиянството е неотслабващ и издържлив порок, – поклати глава кръчмарят като леко се усмихна. – То прави мъжественият човек плах, целомъдреният похотлив и отнема всяко благоразумие. Виното удавя разсъдъка и всяка жизнена мисъл.

– Да, виждам, – каза с огорчение Павлина, – прекаляването му с алкохола, го е направил роб на дявола.

– Сълзи, кавги, мъка, рани без причина, зачервени очи, – каза кръчмарят и погледна със съжаление младата жена, – всичко това постига този, който се е пристрастил към алкохола.

– Защо не го изхвърлите тогава? – попита Павлина настръхнала.

– Дори да го набия и изгоня от заведението, той няма да усети нищо, защото мозъкът му е замъглен и той не усеща болка. Лошото е, че на другия ден като се събуди, няма да помни нищо и ще иска отново да пие.

Павлина разплакана напусна заведението.

Алкохолът е съсипал не едно семейство.

Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.

От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.

Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.

Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.

Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.

Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.

Могат ли незадоволените потребности да причинят наднормено тегло?

Много често наднорменото тегло показва, че имаме здравословни проблеми, проблеми в отношенията или голямо количество забрани и ограничения в живота.

Те са причина за нощните „нападения“ на хладилника, употреба на сладки, мазни и пушени продукти в промишлени мащаби.

Храната се е превърнала в „заместител“ на любовта.

Ето защо, въпреки всички усилия, на някои хора им се отдава да отслабнат, а след това отново набират с толкова труд отхвърлените килограми, защото психологическите им проблеми остават нерешени.

Какво да се прави тогава?

Като начало пробвайте да осъзнаете своите чувства. Не ставайте роб на желанията си. Бъдете грижовни и съпричастни едни към други. Запомнете, че вашите мисли не могат да бъдат прочетени. За това всяко премълчаване в отношенията води до обиди и озлобяване.

Марк Лициний Крас, един от най-богатите римляни през 1 век преди новата ера, значителна част от своето състояние е натрупал от пожари.

Веднага щом научел за горяща сграда, той предлагал на собственика ѝ да я купи за сума, която била много по-малка от пазарната стойност на имота.

Такива предложения правел и за съседните сгради на горящия дом, върху които огънят можел да премине всеки момент.

Ако сделката се сключвала, армия от 500 роби на Крас веднага се заемали с гасенето на пожара, а след това сградите бързо се възстановявали от повредите.

В противен случай Крас не помагал в гасенето на пожара.

Хората, които съблазняват другите да живеят като търсят удоволствия, приличат на безводни източници.

Тези, кито се стремят да утолят жаждата си с материални неща от този свят, още повече ще ожаднеят.

Лъжеучителите обещават свобода, а в същото време самите те са роби на греховни желания. Тези хора са глупави като Ваалам, чието магаре бе по-умно от него.

Светските приятели се хвалят с така наречената свобода и се опитват да съблазнят и вярващите да се върнат в света.

Когато човек е убеден в покварата на света, получава свобода само в Исус.

Ако слушахме тези светски съблазнители и се върнем в света, по-добре изобщо да не сме узнавали пътя на праведността, защото така бихме заприличали на кучето, което се е върнало на бълвоча си.