В Германия е разработено стъклото, която отразява ултравиолетовите лъчи, които биха могли да предотвратят много жертви сред птици при сблъсък със стъклените повърхности на сградите.
Както бе отбелязано, в Европа всяка година от такива сблъсъци загиват около 250 милиона птици. Прозорците, както се оказало, те виждат, но не ясно. Освен това, при птиците се появяват проблеми поради тяхното невнимание.
Идеята за уникални покрития била подсказана на специалисти от паяците кълботъкачи – Araneidae. За да не разкъсат птиците тяхната мрежа, тези членестоноги вплитат в паяжината нишки, които отразяват ултравиолетовите лъчи. Птиците се стараят да избегнат препятствия с такива декорирани модели.
Разработчиците са тествали много рисунки на покритие и най-ефективен е моделът приличащ на разпръснати пръчки.

Канадски фотограф Шон ван Дел води проекта Drawing Hope.
Той взима рисунките на деца, мечтаещи да оздравеят и създава от тях вълшебни фотографии с авторите в главните роли.
Шон смята, че това ще даде на болното дете и неговото семейство малко повече сила в борбата за живот.
Снимките той продава, а паричните средства дава на своите млади герои.
Фотографа ги призовава никога да не губят надежда.
В края на краищата, всичко в този свят е възможно. И ние се съгласяваме с това твърдение.

Веднъж, вместо да изтича до магазина за поредната играчка за своя син, Венди започнала да разглежда рисунките на своя малчуган и в тях намерила вдъхновение за творчество.

Това я накарало да основе компанията Child’s Own Studio, произвеждаща играчки използвайки за модел детски рисунки.

Така родителите започнали да изпращат рисунки по пощата, а Венди по тях изработвала играчки.

Когато гледаш тези играчки, усещаш как във тях е въплътена откровеността и необятната фантазия на децата. В тях можеш да откриеш таланта, който превръща тези рисунки в реалност.

В северната част на Шри Ланка учени са открили нов вид огромен паяк. Размаха на краката му достига 20 и повече сантиметра. Този паяк се отличава от останалите по необичайните геометрични рисунки, на които се виждат жълти и сиви петна.

Новият вид е наречен на полицията Poecilotheria rajaei благодарение, на която учените са могли да се доберат до необходимото място по немного спокойната местност на северния район в страната.

До днес учените са открили 15 вида такива паяци, които принадлежат към рода Poecilotheria. За съжаление, някои от тях са на изчезване. Вина за това има безжалостното изсичане на горите. Всички представители от този вид се срещат само в Шри Ланка и Индия.

Но като цяло, тарантулите живеят на почти всички континенти на нашата земя, с изключение на Антарктида. Техните местообитания са Южна Америка, Африка, Австралия, Океания. В европейските страни, те са доста редки. С изключение на южната част на Италия, Португалия и Испания.

Видовете тарантули са влаголюбиви и живеят в короните на екваториалните гори. Между тях се срещат и полупустинни.

Тези паяци се смятат за месоядни. Въпреки името си, основната храна на тези хищници са малки паяци, мухи, жаби, малки гризачи, риби, птици, хлебарки, и различни насекоми. Храносмилателната им система просто не е проектиран за постоянна месна храна. Те не плетат мрежи, хващат жертвите си от засада.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..