В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.

Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.

До нас са достигнали малко документи от времето на Калигула. В първите две години начело на Римската империя, той се описва като умерена и благороден монарх, а след това като разточителен, жесток и сексуално разпуснат тиранин.

В последно време надеждността на тези източници все по-често се поставя под съмнение. Калигула е искал да разшири абсолютната си власт като император.

Веднъж той се отправил към пролива Ламанша с военна експедиция, която трябвала да събира раковини и черупки от миди от брега. Те били закарани в Рим. Така Калигула потвърдил, че е завзел океана, показвайки донесените трофеи.

При управлението си този щестлавен римски кесар специално внимание отделял на изграждането на разкошни дворци за себе си и амбициозни архитектурни проекти. Така той започва изграждането на два акведукта „Aqua Claudia“ и „Anio Novus“, с цел да се подобри водоснабдяването в Рим.

Едно от постиженията на Калигула като император на Рим е присъединяване на Мавритания. Калигула е първият кесар, който е бил убит.

Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.