Кораб плавал по морето. Сред пътниците му имало едно еврейско момче. Извила се голяма буря. Всички на борда извадили идолите си и започнали да се молят, но полза от това нямало. Като видели, че молитвите им остават без отзвук, те казали на момчето:
– Повикай твоя Бог, защото сме чували, че Той отговаря на молитвите ти, когато Го призовеш и че е Всемогъщ.
Момчето веднага се изправило и с цялото си сърце призовало Бог, Който се вслушал в просбата му и направил морето да утихне.
Когато стигнали сушата, търговците разтоварвали стоките си и запитали момчето:
– Искаш ли да си купиш нещо?
То отговорило:
– Какво очаквате от беден чужденец като мен?
Те възкликнали:
– Ти, беден чужденец! Ние сме бедни чужденци, защото някои от нас са тук, а боговете ни са във Вавилон, на други в Рим, трети ги носят със себе си, но полза от тях няма. А ти, където и да отидеш твоя Бог е със теб.

Преди много години на Форума се разтворила пропаст. Като не знаели какво да правят, прадедите ни се допитали до Сибилините книги, купени от самата Сибила от петия римски цар Тарквиний Приск.
Оттам разбрали, че земята ще се затвори веднага, щом получи онова, което римския народ цени най-високо и оттогава нататък ще връща полученото в изобилие.
Хората започнали да хвърлят свещени хлябове, съкровища, сребро, злато…, но бездната не се затваряла. Накрая Марк  Курций помолил да му разрешат да се обърне към сената. Там той казал:
– Според мен, храбростта на войниците е най-скъпото притежание на Рим и ако някой доброволец се пожертва, земята ще даде преизобилно храбри мъже.
Надянал доспехите, възседнал бойния си кон и се хвърлил в бездната. Тя се затворила над него и на мястото избликнал ручей, пред който всяка година се принасяли жертвоприношения на Курций и се мълвели молитви.

Развитието на хотела има дълга история. За първи път тези заведения са се появили в древните цивилизации на Гърция и Рим. Специална роля в развитието на туристическата индустрия се приписва на Съединените американски щати. Според историците, първите сгради от този тип се появяват много по-късно тук, отколкото в европейските страни.
Една от първите механи се смята построената в Бостън, открита през 1634г. Осем години по-късно, в Ню Амстердам, по-късно Ню Йорк, Холандска Източноиндийска компания открива механа, наречена Stadt Huys. Известно е, че такава механи се появи и в Джеймстаун, Вирджиния, още в ранните години на колонизацията.
От този момент механите стават центрове на обществения живот. Те започват да се развиват и разпространяват не само в градовете, но и в покрайнините на големите пътища и по кръстовищата.
През 1852 г. всеки първокласен хотел в САЩ има личен френски готвач. Американците не са големи любители на френска кухня, сосове и суфлета, но тъй като те са били редовните посетители на тези ресторанти, никога не биха си го признали. Тогава в хотелите е въведен „европейски план“, който изисквал заплащане за услугите, като храна и квартира.
Двадесети век е характерен с разцвета на туристическата индустрия. Водещите страни в тази област продължава да бъде САЩ, страните от Европа и най-добрите хотели в Турция. В тези страни започва разпространението на нови форми въведени в хотелиерството. Например, създават се вериги от хотели. В допълнение на това, настъпят съществени промени и в ресторантьорския бизнес.

На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.

Смятате ли, че съвременните спортисти като Тайгър Уудс печелят твърде много? Сравнени с древният колесничар Гай Диоклес можем да се кажем, че взимат смешни пари. Освен това днес се плащат големи данъци, а древноримските спортисти не са плащали такива.
Гай Диоклес, който е роден през 104 г. в Лузитания, днешна Португалия, от 18 годишна възраст участва в състезание с колесници. Това било много опасно съревнование. Колесниците често се преобръщали и живота на колесничаря бил много кратък, независимо от надянатата броня. Диоклес бил щастливец. Той доживял до 42 години. Спечелил 1462 надбягвания от 4257.
По време на своята кариера той заработил 36 милиона сестерции, които днес се равняват на 15 милиона долара. С такава сума спортистът можел да нахрани с хляб целия Рим и да издържа една пета от римската армия. Тази заплата била 5 пъти по-голяма от тази на най-богатия римски управител по това време.
Интересното е, че Диоклес не бил най-добрият от колесничарите. Помпей Мусклос спечелил 3599 надбягвания и заработил 2,5 пъти повече, за по-малко време.
Ето и нещо интересно. Както във „Формула 1“ така и в римските надбягвания имало цяла група от хора, които се грижели за съзтезателят и „машината“ му. Тя насърчавала колесничаря. Имало човек, които се движел на кон успоредно със състезателя и следял за състоянието му. Друг от групата на всеки кръг заливал коня със студена вода, а трети смазвал осите на колесницата.
Византия възтановила традицията за тези гонки и те се провеждали до 1204 г.