В Югоизточна Азия живее народност баджо или така наречените морски цигани. Така ги наричат, защото водят морски номадски начин на живот крей бреговете на Филипините, Малайзия и Индонезия.
През последните години някои от тях се преселили на сушата, но много от тях живеят в лодките си като във къщи насред морето.
Те посещават брега, за да продадат уловената риба и събраните перли, и да си купят ориз, вода и други предмети от първа необходимост.
На много морски цигани в детството им пробиват тъпанчетата на ушите, но след това без болка могат да се гмуркат на дълбочина 30 метра, за да търсят перли и морски краставици.

Остров Енваитенет има лоша слава. Той се смята за един от най-необяснимите аномални зони на Земята.
Неговата площ е неустановена, защото в някои случаи се измерва до няколко метра, а в други до десетки километра.
Загадъчната област може да поглъща околните острови и дори хора. Самото име говори само за себе си, в превод означава „безвъзвратен“.
Изглежда в миналото древни народи са се сблъсквали с този остров и са ставали негови жертви. Човешки крак не е стъпвал отдавна тук. Хората са предпочели да напуснат острова и да се премести на по-спокойно място.
Първите слухове за загадъчния остров се разпространяват от началото на 1935 г. Тогава двама етнографи отишли там, за да изследват района, но повече не се върнали.
Специални служби ги търсели, но нямало никакъв резултат. Това била едва първата история. След това произшествие на острова са ставал много загадъчни истории. Страното е, че загивали и тези, които отивали да търсят изчезналите.
Минали няколко години, тази история била позабравена и няколко семейства от племето елмоло решили да се заселят на острова. Известно време животът им течал нормално. Построили си малко селце, често идвали при тях роднини, които живеели на брега, разменяли риба за хляб и мляко… Но веднъж близки на заселниците, които решили да посетят своите роднини на острова, намерили изоставено селото, загаснали огнища и гниеща риба.
И отново въпросът къде са изчезнали десетки хора от този малък остров останал без отговор…
За това, което ставало на острова са изказани много версии. Някои смятат, че за всичко са виновни магьосници, които живеели тук. Така те се избавяли от нежеланите свидетели. Други смятат, че когато човек попадне на острова се превръща в голяма змия. Това предположение идва от факта, че на острова има много змии.
За някои формата на острова напомня на жена. Някои смятат, че тази дама поглъща мъже, а после в капана ѝ се оказват и техните семейства.
Нормални предположения за аномалиите на острова за сега няма и не се знае кога ще се появят в бъдеще.

Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!

Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

От единия до другия край страната ни се пълни с шлака, обелки, изтъркани автомобилни гуми….. Плодните дървета са засипани с инсектициди и изкуствени торове. В днешни дни е рядкост да намериш чист оборски тор. В реките и езерата вече не се въди много риба. Човек вече я лови в консерви. Умират градове. Лее се петрол. Парите си казват думата.
Долнопробни мотели, автомобилни гробища и закусвални никнат като гъби след дъжд. Лицата на хората са състарени още по рождение с едни и същи разкривени дълбоки бръчки, изразяващи злоба и неудовлетвореност. Жените приличат на мъжете си.
Господ не е имал компютър. Трябвало е да използува глина, с която се работи трудно, и човешко ребро, с което е било малко по-лесно. Господ е бил справедлив и умерено амбициозен, но е работил по „примитивен“ начин. Веднъж му се е наложило да използува потоп, не му е дошло на ум да използува смог или паралитичен газ, но по-късно се е възползвал от огъня и жупела. Може би за това хората излъчват безпокойство и не знаят към кого да се обърнат.
Соколът-скитник е на изчезване, унищожен от ДДТ-то. Черупките на снасяните от женските яйца са съвсем изтънели и се чупят по време на мътенето.
И сандвичите с кренвирши са на път да изчезнат. Скоро вече няма да има китове; ще трябва да свикваме да живеем и без тях. Добрият стар кренвирш вече е пълен с вода, с пилешки вътрешности и зърно с изкуствени добавки.
В каква епоха живеем само!