В парка бе тихо. Сякаш хората се бяха изпарили. Времето беше хубаво и създаваше условия за размисъл.

Пламен седеше на пейката зареял поглед във високите дървета. До него седеше Цветан и чоплеше с маратонката си дребния чакъл край пейката.

– Разбери не мога повече, – каза Пламен. – Никога не съм предполагал, че такъв проект ще стигне до задънена улица, а колко обещаващо изглеждаше от начало.

– Нали каза, че е имало хора, които са се отдръпнали по-рано, ти защо не го направи? – попита Цветан.

– Надявах се……, очаквах….. – махна с ръка Пламен.

– Знаеш ли при нас има един много интересен начин за ловене на раци, – усмихна се Цветан.

– Каква е връзката, с моето положение? – намръщи се Пламен.

– Има много общо, – каза Цветан, – сега слушай. Закачаме парче месо, в повечето случаи пилешко на дълга връв и я хвърляме във водата. Когато ракът започне да дърпа връвта, започваме бавно да я изтегляме. Раците се хващат здраво за месото и попадат в капан.

– Е, и? – нетърпеливо се обади Пламен.

– Този метод действа безотказно, – започна убедително Цветан, – само защото раците не знаят кога да се откажат. И с нас се случва така. Хващаме се здраво за някой тежък товар в този свят и полагаме огромни усилия, за да го задържим.

– Да, вярно е, – съгласи се Пламен, – често се вкопчваме в проблемите и се опитваме сами да ги разрешим.

– Тогава губим хоризонта – плесна с ръце Цветан – и не проявяваме достатъчно мъдрост, за да се пуснем и освободим от примката.

– Лесно е да се каже, – измърмори Пламен.

– Трябва да признаем своето безсилие и да възложим проблемите си на Бога …..

– Да, но ….., – Прекъсна го Пламен.

– За да го направим, – каза възторжено Цветан, – трябва да се откажем от желанието си да контролираме неговото решаване. Тогава Господ ни дарява с мир, който надхвърля нашите разбирания и ни извежда от мрака.

– Да, прав си, – съгласи се Пламен. – Трябва да се пусна от проблема, в който съм се вкопчил и да ги възложа на Бога.

 

Думата проблем често звучи в разговорите ни. Какво представлява той? Това е нещо, с което не можем да се справим, което застрашително виси над нас и ни пречи в живота. От къде в живота ни идват проблемите и какво да правим с тях?
Това е толкова просто. Искате ли малко „магия“?  Наведете раменете, прехапете устни, дайте тъжен вид на очите си и с жален глас  промърморете: „Пробле-е-ем“. Бъдете уверени, че в такова състояние проблема непременно ще ви намери и ще ви донесе още куп такива. Тогава какво да правим?
Изправете рамене, усмихнете се и уверени си кажете: „Проблем няма, защото има решение“. Тогава това, което ни тормози ще ви обиколи  и като види изправената ви стойка и лъчезарната усмивка ще ви напусне.

Проблемът не е в това, което става с нас, а нашето отношение към него!
А ето ви и една притча, която може да ви послужи за размисъл , когато разсъждавате върху проблемите си.
Веднъж при един мъдрец дошъл човек за съвет. В живота му нищо не му споряло и той не знаел какво да направи , за да промени нещата.
Мъдрецът  го поканил да се поразходят и да си поговорят. Те вървели край река с много буйно течение. Мрачните води страшно се премятали и се блъскали с огромна сила в близките скали.
Изведнъж мъдреца попитал: „Отговори ми, ако сега съм  в реката и наоколо няма никой, ще потъна ли?
Без да се замисли, човекът казал: „Разбира се. тук течението е толкова силно“.
Мъдрецът не бил много убеден в това. Той смятал, че никой досега не се е удавил само защото е попаднал във водата. Причината за потъването по-скоро би била в начина на мислене. Ако човек си помисли, че водата е студена и не започне да плува за да се измъкне от създалото се положение, то непременно ще потъне.
Така е със всички неприятности, които достигат до нас. Ние потъваме в тях, защото ги оставяме да се вихрят в мислите ни и ние отново и отново ги преживяваме в съзнанието си.
Осмели се накрая и изплувай над тях. Това е твоя шанс.