Изследователи от Масачузетския технологичен институт са измислили нов начин за стимулиране на мозъка с малки вибриращи частици.
Техника на дълбока стимулация на мозъка, използвайки слаби токови импулси е обещаващ за лечение на няколко заболявания, включително болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер, обсесивно-компулсивно разстройство и депресия. Този метод изисквал отваряне на черепа, за да се поставят електродите.
Полина Аникеева решила да въздейства на рецепторите TRPV1 чрез друг метод.
Екип от инжинери под нейно ръководство въвел магнитни наночастици в конкретни области на три мишки. След това изследователите облъчили мозъка на гризачите с ниски радиочестотни магнитни полета.
Полетата в начало били насочени в едно направление, а след това в друго в резултат, на което наночастиците се опитали да възтановят полето и се отделила топлина. Тази топлина се предала от рецепторите TRPV1 на съседни неврони, като ги карала да стрелят и да предават електрически сигнали.
Според Аникеева дори месец по-късно, наночастиците са били все още в състояние да стимулират мозъка. Сега изследователи наблюдават мишките, за да видите колко дълъг е ефектът и дали тази техника е безопасна в дългосрочен план.
Наночастиците са одобрени за използване при хора, например, по време на MRТ- визуализация и лечение на рак.

Това е установено от изследователи в Университета на Вирджиния. С откритието си учените обясняват, защо няма сериозни заболявания, свързани с вкус, подобни на слуха, зрението или осезанието.
Някои лекарства могат да повлияят на чувствителността на вкуса, но тя обикновено се възстановява в рамките на няколко дни.
Вкусът е сложна комбинация от самия вкус, мирис и текстура. Мирис играе много важна роля. Съществуват десетки рецептори, които изпращат сигнали до мозъка за кисело, сладко, солено или горчиво.
Мозъчните клетки обикновено не могат да се възстановят. Поради това, възниква заболяване като деменция. Рецептори на обонянието (сензорни неврони) се актуализират постоянно.
Учените смятат, че по-нататъшните изследвания на обонянието ще помогнат да се разбере, как да се възстановят невроните в мозъка.

Учени от Нюйоркския университет в Абу-Даби, Обединени Арабски Емирства, са създали лъжица, която променя вкуса на храната.
За да направите храната солена, сладка, горчива или кисела, просто да настроите вашата лъжица на избрания от вас вкус. Разположените на нея електроди безпогрешно въздействат на вкусовите рецептори и храната ще ви се стори такава, каквато бихте искали да бъде.
Като допълнение, учените са разработили електронен мундщук за течности със същите характеристики.
Тестването на прототипа на устройството, учените са предложили на 30 доброволци То е съдържало обикновена вода и овесена каша, приготвени без добавка на сол и захар. Точността на пресъздадения вкус се оценява на 40-83%, в зависимост от желания резултат. Най-трудно се оказало да се направи храната с горчив вкус.
Някои пациенти се оплакват също така, че им пречи металния вкус на самите електроди. Учените са обещали, че ще работи за решаването на тези проблеми.
Новите устройства могат да окажат незаменима услуга на тези, които са принудени да са на диета, например пациенти с диабет или имащи проблеми със сърдечно-съдовата система. Те са принудени да се ограничават с приема на сол и захар.

Швейцарските биотехнолози са създали особен „прибор“ от генетично модифицирани клетки, които автоматично могат да регулират нивото на ситост и глад при човека или мишките и  реагират на увеличаването на дела на мазнините в кръвта, като ги карат да ядат по-малко.
Мишките губели теглото си, въпреки че не били лишени от достъп към“безкрайните“ запаси на висококалорични храни. Преимуществото на тези имплантанти се заключава в това, че те могат да се използват за подобрение на състоянието на организма без регулярни хирургически вмешателства.
Групата учени са експериментирали с няколко набора гени, които отговарят за производството на хормоните, свързани с чувството на ситост и глад.
Учените обясняват, че почти всички клетки на хората или други бозайници имат специално семейство от рецептори PPAR, които контролират метаболизма в тялото и нивата на мазнините в кръвта. Авторите са се научили да използват тези рецептори като “ сензори “ , които следят концентрацията на мазнини и предизвикват клетката да произвежда повече или по-малко белтъчни молекули прамлинтид, аналог на човешкия хормон на ситост, амалин.
Биолозите са успели да отгледат малък брой култури от такива клетки и са ги поместили в особена микро капсула с два изхода, които могат да се включат към кръвоносните съдове на пациента. След това те тествали работата на този прибор като поместили негово копие в тялото на няколко мишки част, от които страдали от затлъстяване.
Експериментът е завършил успешно. Затлъстелите мишки губели теглото си постоянно, въпреки отсъствие на какви да е изменения в диетата. Други гризачи използващи регулатора на теглото, хранейки се с обичайната си храна, не са страдали от анорексия, което свидетелствува за безопасността на дадената методика.

Защо нарязана хартия може да резне пръст и да доведе до много по-силна болка, отколкото порязването с нож
Причината е в ръба на хартията. Той остава не дълбока рана и се отделя съвсем малко кръв, но нервните окончания остават открити на дразненията от въздуха.
Ако се порежете по-дълбоко идват на ход други фактори.
Когато се порежете с хартия, на кожата се появяват много повече микроскопични повреждания, отколкото от острието на ножа. Освен това химическите вещества пропити в хартиените влакна дразнят допълнително.
Трябва да отбележим, че порязванията с хартия става върху върховете на пръстите, където са разположени много повече нервни рецептори в сравнение с другите часи на тялото.