Това е един чудесен проект наречен  „Обсерватория в облаците“. Той  е измислен от корейските дизайнери Taehyung Lim, Kyeongmin Kim и Yunmi Kang. Великолепна сграда от стъкло и метал допълнително ще украсява околностите на град Sungnam, намиращ се в Южна Корея.
Cloud 360 е разположен на площ от 5340 квадратни метра над гористи хълмове и изглежда, че ще има всички шансове да се превърне в една от основните забележителности на този район.
По-ниската част на сградата представлява открито пространство, откъдето по два асансьора  посетителите ще се изкачват до горните етажи.
Там, на внушителна височина, ще можеш да обядваш в ресторант, да се наслаждаваш на красиви гледки или да се разходиш из екзотични градини.

В Китай в град Ганчжоу ще бъде поставен най-големия в света механичен часовник. С неговото производство се е ангажирала британската компания Smith of Derby.
10-тония часовник ще украси 113-метрова кула в парка Harmony.
Циферблата на часовникът ще има диаметър 13 метра, а минутната стрелка ще има дължина 7,8 метра. Ако стрелките на часовника се правеха от стомана, всяка от тях би тежала 2 тона, за това британската фирма е решила да използва въглеродни влакна. Така теглото на стрелките ще падне до 70 кг.
В реализацията на проекта е взела участие и китайската компания Yantai, която е създала 4 гигантски циферблата.
В часовниковата кула ще има кафе, ресторант, търговски офиси и изложба „Галерия на времето“, в която ще се разказва историята на часовника и как различните народи по света са почувствали влиянието на часовникарското дело.
Часовникът официално ще бъде представен в близкия месец, а самата кула ще бъде отворена за посетители през следващата година.

Всеки знае името на Шарл Азнавур. Класик на световната естрада, невероятен певец. Ето какво той казва, че е нужно, за да  пееш: „Може да нямате силен глас, може да нямате изключителен слух, но ако пеете от сърце ще ви слушат”.

Момче от арменското семейство Азнаурянов, което напуснало родината си след геноцида на Османската империя, става френски гражданин случайно. Родителите възнамерявали да се преместят в Америка, но не получили виза. Старата дама приютила това семейство съвсем не съжалявала за това.

И така в Париж в един чудесен майски ден на 1924г. се родило момче. Родителите му го нарекли Шахнур Вагинак. Още от малък бил привлечен към изкуството и на девет години бил записан в театралната студия на Елисейските полета. Родителите не били против, защото те самите били артисти.

По време на кризата през 1930г. трябвало да закрият собствения си ресторант. Освен син, те имали и дъщеря, които помагали на семейството да се справи със финансовите трудности. Те се снимали в епизодични роли в киностудии, но припечелвали понякога и от продажба на вестници. Това им помогнало да оцелеят и да преодолеят трудностите.

Немаловажен момент е свързан със сестрата на бъдещата знаменитост. През 1935г. тя била поканена на сцената и скоро след това взима със себе си и брат си. Сега може да изглежда смешно, но в очите на администрацията той получил клеймо, като човек  с неподходяща външност и неприятен глас. Въпреки всичко бил допуснат да участва в преставленията, с други думи търпели го.

И отново се протегнала ръката на съдбата. Юношата бил забелязан от Едит Пиаф. Ето как станало това.

Постъпвайки в централното училище на радиото, той не бил твърде зает и затова често отивал в клуба на песента. Там се запознал с младия музикант Пиер Рош.  Създавайки дуета „Рош и Азнавур” двамата приятели обиколили кабаретата на Франция и Белгия. Песните им не само се слушали, но се изпълнявали и от други певци.

Когато Жорж Улмер изпял «J’ai bu» по стихове на Шарл Азнавур, песента попаднала на „диска на годината”. След което Едит Пиаф се обърнала към тях с молба, да направят репертоар за нея.

Освен това тя взела младите творци на турне със себе си в Франция и Америка. Турнето станало триумф. Успехът бил главозамайващ. Във вестниците имало слаби оценки от типа „незвучен глас”, „стил на изпълнение, твърде комерсиално”.

Няма нужда да ровя из биографичните данни по-нататък, свързани със женитба, раждане на деца до получаване на награди и звания. Ще спомена само, че Шарл Азнавур е създал повече от 1000 песни, играл е в 60 филма, а тиража на продадените му дискове е надхвърлил сто милиона.

Гласът на Шарл Азнавур е изпълнен с удивително нежност, достигаща право до душата на слушателя. Няма нужда повече да говорим, по-добре послушайте песните му.

Това станало на 28 юли 1900г. В този ден италянския крал Умберто I  със своя адютант пристигнали в град Монца, намиращ се на няколко километра от Милано. Целта на това пътуване била награждаването на победителите в състезанието по лека атлетика.

Вечерта в деня на пристигането кралят и неговия адютант отишли да вечерят  в един малък ресторант. Обслужил ги собственика на ресторанта, който също се наричал Умберто.  В първите минути кралят бил много изненадан, защото  обслужващият ги човек много приличал на него.

Краля заговорил двойника си и установил още интересни факти. Оказало се, че са се родили в един и същ град и на един и същ ден. Освен това са се оженили и двамата на 22 април 1868г, за жени на име Маргарита. И двамата имали син с името Виторио. В деня на възкачването на сегашния крал на престола, неговия съименник отворил собствен ресторант.

През 1866г., когато краля бил още полковник, а собственика на ресторанта обикновен войник и двамата били наградени за храброст. След три години и двамата получили повишение. Бъдещият монарх станал командир на корпус, а съименника му бил повишен в чин сержант.

В края на разговора краля пожелал да награди двойника си и казал на адютанта си да усигори присъствието му на състезанията.

На следващата сутрин Умберто се поинтересувал за съименника си.  Съобщили му, че са го застреляли. Опечален краля пожелал лично да изпрати покойника в последния му път.

Изведнъж прозвучали три изстрела , те били насочени към монарха. Два от куршумите уцелили сърцето му и той починал веднага.

Ресторанта има оригинално име – 21212. Той предлага четири стаи за нощувка за тези, които след обилно ядене не искат да си тръгнат.
Идеята за ресторант с възможност за пренощуване е абсол=тно противоположена на идеята за хотел „първо креват, а после закуска“.
Стаите в ресторанта се предоставят на тези гости, които са очаровани от храната в него и не желаят да си отидат по-домовете.
Четирите комфортни стаи са разположени на първия етаж на бивша жилищна сграда. Те са обзаведени с легла, холна маса, плазмен телевизор и фотьойли.
Декорацията на тази стара сграда съответства на времето, когато е построена. Богатата тапицерия от брокат е съчетана с модерна и просторна баня, където можеш да си вземеш душ.