„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Девет американки тайно даряват хората с пратки донасящи щастие в продължение на 35 години. За тази секретна мисия не знаели дори техните съпрузи.
В Западен Тениси, не далеч от Грейсланд, девет жени, или както те обичат да се наричат, „Деветте Нан“ се събират през нощта, за да донесат щастие на хората. Точно в четири часа започват ежедневните си навици, ритуал, които дори техните съпрузи не знаели за 30 години. И всичко започвало с печенето.
Една от тях пресявала брашното, друга приготвяла яйцата, трета тиганите…. Сменяли си често местата в зависимост от настроението. Но те имали една главна между тях, която обикновено била най-възрастната.
През оставащите три часа деветте жени пекат стотици пайове, след това незабелязано ги давали на хората в нужда, оставяйки след себе си само слаб аромат на ванилия и лимон.
Шофьорът, който разнасял стотици пратки от този вид, не знаел с какво се занимават тези жени. Той не знаел, че е част от техния план, но с радост получавал една кутия със вкусен пай за себе си.
Всичко започна преди 35 години, когато жените отново се събират да играят бридж.
Тогава те седели и си спомняли как техните баби и дядовци са помагали на хората. Бабата и дядото на Мери Елен се грижили за четири сестрички, когато майка им починала, а по късно, когато нейните родители се нуждаели от помощ те я взели при себе си.
Бабата на Рут, когато прочитала във вестника, че някой е умрял, изпращала специална торта на семейството. Не било нужно дори да познава тези хора, достатъчно ѝ било да види усмивки на лицата им.
И тогава тези девет жени се замислили как те могат да помагат на хората.
Една от жените предложи да не харчат пари за химическо чистене и за пране, а след това да използва спестени парите за добри дела. Не на всяка от тях било приятно да пере …,, но все пак се съгласили. Така за един месец те спестили 400 долара, а съпрузите им дори не забелязали. Дрехите им били чисти, както преди.
Така жените започнали да се вслушват в разговорите на другите. Те подслушвали, разбира се, с добри намерения, в салона за красота и дори по време на пазаруване. И като чуели за вдовица или самотна майка, който се нуждае от помощ, те анонимно плащали сметките за комунални услуги или купували нови неща за децата.
Те изпращали колет на даден адрес с бележка: „Някой те обича“. Колкото повече хора успели да направят щастливи, толкова по-смели ставали.
Те пътували из бедните райони и търсили къщата, където прозорците имат само вентилатор. Това означава, че хората, които живеят там, не могат да си позволят климатик. Обръщали внимание на тъмните стаи, ако няма светлина, тока е изключен за неплащане на сметката. Те се връщали преди зазоряване, за да изпратят навреме пакетите си.
Техните действия останали незабелязани, докато преди пет години, съпруг на Мери Елън не забелязал, че жена му тегли големи суми пари от банковата им сметка.
Нямало начин как да се скрият нещата. Така след 30 години била разкрита тайната мисия. Съпрузите им веднага предложили помощта си. Така се включили и децата им и започнали да кроят нови планове.
Сега разполагат с ресторант, който бил собственост на сина на една от жените, което им позволявало преди да дойдат работниците сутрин да извършват благородната си дейност. Те дори наели „координатор на щастието“, лице, което подслушвало разговорите на хората. Помолили момичето, което се занимава с това да не разкрива „тайната“, така че родителите ѝ смятали, че тя се занимава с маркетинг.
За последните 35 години тези девет жени са пожертвали 900 долара в местната община, но това не означава, че не им е останало време за приготвяне на малки пратки на щастието. Понякога те просто взимат телефония указател и изпращат торта на някой адрес.
Не всеки има баба и дядо, които да се грижат за тях, но тази група жени искала да покаже на хората, че някой се грижи за тях. Те искали да зарадват някого, да го направят щастлив.

Едно семейство дошло в един ресторант, за да обядва. Сервитьорката приела поръчките на възрастните и се обърнала към седем годишното момче, което стояло на същата маса.
– А вие какво ще поръчате?
Момчето плахо погледнало към възрастните и тихо казало:
– Бих искал един хот-док.
Още не успяла сервитьорката да запише поръчката, майката се намесила:
– Никакъв хот-док! Донесете му пържола с картофено пюре и моркови.
Сервитьорката игнорирайки думите ѝ се обърнала отново към момчето:
– С какво искате хот-дога с кетчуп или горчица?
– С кетчуп.
– След минутка ще дойда, – казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарила тишина. Момчето погледнало присъстващите и казало:
– Знаете ли какво? Тя ме забеляза….! Аз съм човек!

На 5 май в испанска Барселона ще се появи „небесен“ ресторант. Заведението има интересно име „Вечеря в небето“.
То представлява платформа на височина 50 метра, която може да побере 22 гости и трима служители.
Майстор готвач ше бъде известния кулинар Жорди Наро.
Гостите на „небесното“ чудо могат да се насладят не само на изискан обяд и вечеря с придружаващите ги коктейли, но и да видят Барселона от необичайна перспектива.
Ресторантът ше бъде „окачен“ над площад Мария Кристина.
Авторите на проекта претендират, че конструкцията е дело на професионалисти и платформата е напълно безопасна.

Трудно е да си представим пътешествие в Париж без Айфеловата кула.
Създадена е от инжинер Густав Айфел през 1889 г. За Светпвното изложение на Марсово поле тя е трябвало да бъде само временна декорация.
Кулата е придизвикала възторг у туристите, но парижани се отнасяли към нея скептично. Айфеловата кула в Париж е често критикувана, но след сто години се е превърнала в най-голямата забележителност на Франция, без които не можем да си представим Париж.
От Айфеловата кула може да се види всяка точка на столицата. Тя достига на височина до 320 метра. Теглото й е 10100 тона. За нея са изразходвани 40 тона боя. Кулата се обновява на всеки 4 години.
Айфеловата кула се състои от три нива, които могат да се изкачат по стълбите или с асансьор. На първото ниво се намира ресторант „Altitude 95“. Изкачвайки се на второто ниво, достигащо 57 метра, може да попаднеш в знаменития ресторант „Жул Верн“. Тук има поща и кино.
Третото ниво е разположено на височина 237 метра. То може да побере наведнъж 800 човека. От тази височина , в ясни дни, се открива панорамна гледка на Париж в радиус от 72 километра.