Архив за етикет: ресторант

Великанът на скръбта е победим

Съпругата на Тони почина. Той мислеше, че е преодолял скръбта, но един ден мина край ресторанта, където двамата се бяха хранили. Чу любимата ѝ песен …

И гигантът на скръбта започна да го мачка.

Тони не можеше да спи. Загуби апетит. Дори мисли за самоубийство го посетиха.

Скръбта не е психическо заболяване, но се усеща като такова.

Колкото и странно да звучи, „скръбта е по-добра от смеха, защото тъгата има пречистващо влияние върху нас“.

– Какво да правя? – попита Тони.

Посъветваха го:

– Изправи се срещу мъката. Позволи си да плачеш. Бог разбира и щете приведе и през това.

Важен е фокусът

Петър Василев бе добре сложен мъж. Нищо не му липсваше, бе презадоволен от всичко.

Една вечер излезе от ресторанта и по пътя си към дома реши да мине напряко.

В тъмнината се заклещи и той не разбра къде. След всеки опит да излезе от там, го стягаше някаква невидима примка болезнено.

Накрая прекрати опитите си, защото разбра, че става още по-лошо.

– Май тук ще спя, – нервно реагира Петър в създалата се ситуация. – Помощ отникъде. Всички спят. Кой ще тръгне да ме спасява в такава непрогледна нощ?

Така осъмна


Пожарникари го освободиха от увилите се храсти около него.

Когато отместим очите си от Господ, можем много лесно да се заклещим на място, където не искаме да бъдем. Ето защо е толкова важно Бог да е във фокуса на всичко, което правим.

Ненормална поръчка

Това бе обикновено изглеждаш ресторант със столове и маси покрити с бели покривки

Когато Тони и Милена отидоха до гишето, за дадат поръчката си, защото никъде не видяха келнер, им казаха:

– Съжаляваме. Приемаме само онлайн поръчки.

Двамата бяха поразени, но изтеглиха приложението и дадоха поръчката си.
Избраха си място и изчакаха да пристигне храната.

Тони се размисли:

– Представи си този опит да дойде в църквата.

– И къде в църквата би се почувствало едно пълно цифрово църковно изживяване? – попита Милена.

– Сега го виждам, – прехапа устни Тони. – Влизаш през вратата на църквата и изваждаш телефона си, за да избереш как искаш да те поздравят. След това се появява холографски поздравител, който протяга ръце …

– Да, но няма ръкостискане, защото това изображение няма ръце, – усмихва се предизвикателно Милена.

– След това сядаш на едно място, – продължи Тони, – пъхаш слушалките и любимата ти музика за поклонение започва да свири.

– А проповедта? – нетърпеливо подметна Милена.

– Сваляш слушалките си и плъзгаш пръста си към „любими проповедници“. Например, тази сутрин бих искал да слушам Петър Василев.

– А ако се нуждаеш от молитва? – смръщи вежди Милена.

– AI аватар ще създаде персонализирана молитва от твое име.

– Но това е по-лошо от ресторанта, който посетихме, – възкликна Милена.

– По-добре ще е, да се придържам към скучната стара човешка църква, – въздъхна дълбоко Тони.

– Мисля, – заканително поклати глава Милена, – следващия път да постъпя като Исус.

– Какво ще направиш? – попита изненадан Тони.

– Ще преобърна масите, – тържествено обяви Милена.

Какво казва за мен

Елена наблюдаваше момичето, което седеше срещу нея в ресторанта.

То плачеше.

До ухото на момичето Елена забеляза жалко същество с кокалести крайници и сива кожа.

Тя не го чуваше какво шепнеше на момичето, но се досещаше за думите му:

– Не си достатъчно добра. Никой не те обича. Не си заслужава да опитваш, това винаги ти се случва …

Елена се обърна към момичето:

– Ти не си направила нищо лошо. Не го слушай, той използва възможността само да те обвинява. Привлякла си го с мислите си. За него няма значение какво правиш.

Момичето я погледна тъжно и избърса очите си, а Елена продължи:

– Трябва да мислиш за себе си това, което Христос казва за теб. Тогава лъжите на този ще ти изглеждат глупави.

– А какво казва Христос за мен? – попита момичето.

– Исус дойде и умря за всеки от нас, така че недостатъците ни да не ни държат далеч от Него. В очите Му сме прекрасни и можещи, – бързо отговори Елена.

– Щом Той казва това за мен, няма никакво значение какво казва друг по този повод, – усмихна се момичето.

Единствено Той може

На Матьо бе доставено огромно количество храна в дома му.

Не, човекът нямаше парти, нито някакъв празник.

Тогава какво се бе случило?

Матьо бе оставил сина си Еди да играе с телефона му преди лягане.

Момчето се бе съблазнило да получи голяма награда, ако поръча храна от няколко ресторанта.

Когато ядосаният Матьо влезе в стаята на сина си, Еди се скри под одеялото си.

– Защо го направи? – крещеше разярен Матьо.

– Бях гладен, – плахо отговори шестгодишното момче.

Така апетитът и незрелостта на Еди доведоха до много скъп резултат.

Когато сме изкушени и желаем нещо, вместо да позволим на нашите апетити да ни доведат до скъпи грешки или грях, нека се обърнем към нашия небесен Баща, защото единствено Той може да насити гладната ни душа „с блага“.