Япония е родината на удивителните изделия. Забележете, те не трябва непременно да са технически шедьоври, вас може да ви удиви и съвсем прост продукт на вид. Запознайте се с новата, интересна японска стока. За какво служи ли? За да се повиши привлекателността на лицето в очите на другите, в Япония предлагат тренажор за красива усмивка.
Телевизията и рекламната индустрия са установили съвременни стандарти за красота, които заедно с другите неща обхващат и усмивката. Усмивката на представителите на Изтока се различава от европейската. Дали това се дължи на културните особености или на разликите в структурата на лицето, но холивудската усмивка е несвойствена за азиатците, но те също обичат да се усмихват и го правят при всеки възможен случай.
За да отговаря усмивката на стандартите за красота, в Япония бил пуснат „тренажор за красива усмивка“. Той представлява парче гума, която се поставя в устата и прави усмивката широка и добра. Освен това, този тренажор помагал да се намали провисването на кожата върху лицето.

Семейство Shmukler е произвеждало гвоздеи през целия си живот. Това се предавало от поколение на поколение. Всеки наследник бил толкова заангажиран с производството, че нямал нито ден почивка.
Веднъж бащата казал на сина си:
– Синко, 30 години вече работя в това предприятие и нито един ден не съм си почивал. Оставям те да управляваш фирмата един месец, докато ние с майка ти отидем на почивка.
– Татко, но аз не съм специалист в това производство, а само маркетолог. Аз съм рекламодател.
– Сине, ние имаме складове пълни с пирони. Поръководи, продай тези пирони, а аз ще се върна след месец и всичко ще бъде наред.
Останал синът. Бащата заминал. След две седмици бизнесменът получил телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните свършиха“.
Бащата се върнал веднага и още от вратата започнал да разпитва:
– Как така свършиха?
– Татко, аз пуснах реклама……
– Я, покажи!
Синът смутено подал макета на билборда. На него бил изобразен Исус Христос на кръста, а отдолу имало надпис: „Гвоздеите на Shmukler го държат вече 2000 години“.
Бащата разярен закрещял:
– Ти, може да си идеален маркетолог, но си голям идиот. Как можеш да сложиш Исус Христос на реклама? Бързо я сваляй!
Бащата дал съответните заповеди, увеличил производството и отишъл отново да почива. След една седмици отново получава телеграма: „Татко, бързо се връщай, пироните пак свършиха“.
Бащата светкавично се върнал в къщи. Намръщено погледнал сина си и едва сдържайки гнева си казвал:
– Какво, пак ли реклама…?
– Успокой се, никакъв Христос няма на нея. Направих така, както ти искаше.
Бащата погледнал недоверчиво рекламата.На нея бил изобразен празен кръст, Без Христос, а отдолу се мъдрел надпис: „Ако имахте пироните на Shmukler…..“

Представете си. че вървите по улиците на Токио. Разглеждате празнично окичените магазини. Наоколо блика празнична суета, светещи огньове, изкуствен сняг, фоерверки……
И изведнъж се озовавате пред една витрина изпълнена със спокойствие, необичайно за хаоса наоколо. Тя е празна.  В нея работи само една инсталация. Чудно, но вие не можете да откъснете поглед от нея. С какво толкова ви привлича?
Интериора на витрината е доста скромен. Тънко парче плат е поставен върху екран, на който е изобразена жена, която старателно духа . Създава се илюзия, че имено жената от екрана е причината за движението на тънката материя.
Идеята е много простичка, но хваща и очарова зрителя.
С голямо усилие отмествате поглед от зрелището и повдигате очи, за да прочетете името на магазина. О, това е известният Hermes.
Инсталацията е създадена от японския дизайнер Tokujin Yoshioka с цел да “ изрази ежедневното движение на хората с не малък отенък от хумор“.
Отличен рекламен ход, на фона на празничната обстановка!

Кокаинът  за първи път бил  отделен  от  Фридрих Гетке през 1855 г. Още с появяването си той получил широко разпространение.
В САЩ било популярно да се пие вино, в което е разтворен кокаин. През тези първи години той се смятал за безвреден стимулатор. В Европа го продавали като средство срещу зъбобол. А през 1920 кокаина се продавал като средство срещу простуда.
Това славно вещество в комплект с аспирина, помогнало за издигането  на фармацевтична компания с интересното име „BAER AG„, която го въвела през 1898 г. под търговското наименование хероин.Препаратът се смятал за добро средство при успокояване на кашлица.
До 1931 г. той се продавал във всяка аптека, дори като детско лекарство. През 1931 г. фирмата преустановила производството на хероин.
До 1958 г. той можел да се получи само по предписание от лекаря. Дали едва тогава са узнали какво е истинското му въздействие?  Представете си как зависим от този наркотик се моли на лекуващия го: „Докторе . предпишете ми кокаин“.  Жалка картина, вместо помощ , непоправимо пристрастяване
Пълната му забрана бе наложена едва през 1971 г.  Днес Хероин се произвежда само от американската фирма „Сигма-Олдрич“.
Защо винаги така се случва? Открие се вещество и хоп става хит на пазара, а приложенията му са едва ли не фантастични. Още преди да са изследвани страничните му ефекти, рекламата вече бие тъпана за новата  „панацея“.

Не смешно, а по-скоро трагично  става, особено когато се касае за живота на човека. Прилагайки „най-доброто  лекарство“ в повечето случай пациентът става жертва на своето доверие.
Лекари, внимавайте какво предписвате, защото ако едно лекарство подобрява функциите на засегнат орган, то може зле да повлияе на друга част от организма.