Йоханес Брамс се бореше да намери точните думи за музиката, която пишеше.
Тогава през февруари 1865 г. той получава лоша новина:
– Майка ти умира!
Той бе съкрушен, защото не можеше да се види с нея, преди тя да умре.
Смъртта ѝ повлия драматично на Брамс. Борейки се с депресията, той се обърна към музиката, която се опитваше да довърши.
Не бе религиозен човек, но намери вдъхновение в Библията.
Това, което написа стана неговия Германски реквием.
Първото пълно представяне на това произведение се състоя на Разпети петък 1868 г. в Бременската катедрала и имаше голям успех.
Най-трогателният момент беше четвъртата част наречена „Колко са прекрасни жилищата ти“. Този текст, вдъхновен от Псалм 84, описва колко е хубаво да дойдем в Божието присъствие, където намираме мир и почивка.
Така по свой собствен начин Брамс кани слушателите да се съсредоточат върху Бога.
Едно от силните неща на този и други псалми е, че те могат да донесат утеха, когато имаме нужда от насърчение.
Дори нерелигиозен човек като Брамс осъзнава:
– Трябва да се съсредоточа върху Бог, само в Неговото присъствие ще намеря всичко необходимо.
Бог е с нас. Можем да Го призовем по всяко време за всичко, от което имаме нужда.
Нека желанието ни бъде да влезете в присъствието Му, защото Той отнеме всяко бреме и тревога.