Според Организацията по прехраната и земеделието към ООН всяка година една трета от всичката храна отива направо в кофите за боклук, заобикалящи стомасите на Homo sapiens.
В резултат на това, хранителните отпадъци са третия най-голям източник на емисии от парникови газове.
На снимката виждате хляб и други отпадъци изхвърлени на брега на индийската река Ахмадабад.
Общото тегло на всички изхвърлени продукти годишно е 1,5 милиарда тона, а стойността им е 750 000 000 000 долара. Въглеродната следа оставена от производството, доставката и обезвреждането на всичката тази грамада от продукти е 3,3 милиарда въглероден диоксид.
Служители на ОНН при определяне на този глобален проблем на хранителни отпадъци правят неочаквано сравнение: „Общият обем, изхвърлена храната е равен на годишния оток на една от най-големите реки в Европа – Волга.“
Лидер по количество на изхвърлени продукти не напразно е САЩ.

По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.

В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Преди 8  години Петер и Олга Раевски са станали екозасалници. От Киев дошли в село Рамашки, Мироновски район. Ходили боси, къпели се голи в реката, спели на улицата и не плевели тревата в градината си.

След сватбата те се установили в Киев, той бил лекар, а тя юрист. Но Олга се разочаровала от професията си. За да стане добър юрист тя трябвало да лъже, да хитрува, да е цинична и жестока. Петер също не искал да упражнява професията си. Излекувал един човек, но той не променил начина си на живот и отново дошъл при него със същия проблем.

Най-напред мислили да заминат зад граница, но един помощник пчелар им разказал за това село. Събрали си багажа и пристигнали в селището.

Заселили се в един пуст дом. Когато за първи път го видяла, Олга била шокирана. Три години в него никой не бил живял. Вътре било пълно с плъхове. Олга си представяла приказна дървена къщичка и чисти прави улици, но не всичко било така. Почти цяла година отишла за ремонт.

Раевски не ходят на работа и нищо не купуват от магазина. В градината си отглеждат плодове и зеленчуци. За зимата сушат ябълки, черници, сливи и праскови. Берат и гъби. Зъбите си избелват с бяла глина, която взимат от Днепър. Главите си мият с отвари от билки, яйчен жълтък и кефир. Дрехи не купуват и без това много са ги натрупали през изминалите години.

Олга и Петер възпитават дъщеря си Уляна. През тази година момиченцето е завършило първи клас.

Скоро отишли на гости при родителите си, но на Уляна не й харесало и вече втори ден молела да се приберат у дома.

Един човек бил много жаден и тръгнал към реката. На там се насочило и едно куче. То също искало да пие вода.

Когато животното погледнало в реката, там видяло друго куче. Това било неговото отражение, но то се изплашило.

Кучето залаяло и се отдръпнало, но жаждата му била толкова силна, че то се върнало при реката отново.

Накрая, въпреки страха си, то скочило във водата и отражението изчезнало.

Това послание не е случайно. Тази мъдрост ни предоставя Бог чрез нагледен пример.

Да се противопоставим срещу страха, за да извършим нужното на времето му.