Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.

Учител и запален рибар уловили малка платика. Учителят погледнал платиката и казал на рибаря да я пусне обратно в реката.
Въпрос: Какво е казал учителят на платиката?
Време е да помислите малко. Е, не се напрягайте толкова, не е толкова трудно. Мислете логически!
Отговор: Ит етилетидор с макач ет ерту, ищък в ис иди.
Коментар: Задата се решава напълно логически. Като рибар учителят иска да хване голяма платика, а не малка. Така че учителят може да каже тази фраза характерна за учителите.

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….

В Женева може да се появи кабинков лифт, който ще пресича реката Рона или Арве, а може и част от Женевското езеро.
Министър на транспорта, околната среда и селско стопанските кантони вдъхновен от градска кабинков път в колумбийския Меделин, поръчал да се разработят маршрути.
Много е вероятно е един от маршрутите на кабинковите лифтове да бъде от летище Женева през западен квартал. Друга линия може да се свърже Ле Линьон и ледена пързалка Вернет.
Предлаганите въжени линии ще имат скорост от около 22 км / ч.

Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.