Войник се връщал от война. Стигнал до река. Помолил един лодкар да го прекара през реката.
Когато лодката стигнала средата на реката се появил свиреп дракон. Извила се страшна буря. Огромни вълни заливали лодката, а драконът злобно се смеел.
Когато видял дракона лодкарят хвърлил веслата и ужасен затворил очи.
– Защо не гребеш? – извикал войникът.
– Защо да греба? Появи се дракон, все едно какво ще правя, отивам на дъното на реката.
– Човек не трябва да се примирява така. За живота си всеки трябва да се бори! – казал войникат, скочил във водата и отсякъл главата на змея.
Много зли същества живеят между нас, защото се страхуваме от тях. Престанете да треперите пред тях и те няма да ви се явяват пред очите.

Човек, който не можел да плува в паниката си започнал да потъва в реката. Той вдигал фонтан от пръски, а по реката прибягвали вълни. Човекът в страха си приел това за опасно течение и започнал да се бори с речните вълни.
Накрая потъващия осъзнал как да се държи над вода и бавно заплува към брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че на река цари пълна тишина, а той през цялото време се борел с вълните и пръските, които сам си създавал.
Колкото повече мислите, толкова по-нещастни ставате. Избавете се от многото мисли и добавете повече благодат, с благодатта ще разберете какво е добро. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако подредите мислите си правилно, тези нещастия ще се прекратят.

Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.

Учител и запален рибар уловили малка платика. Учителят погледнал платиката и казал на рибаря да я пусне обратно в реката.
Въпрос: Какво е казал учителят на платиката?
Време е да помислите малко. Е, не се напрягайте толкова, не е толкова трудно. Мислете логически!
Отговор: Ит етилетидор с макач ет ерту, ищък в ис иди.
Коментар: Задата се решава напълно логически. Като рибар учителят иска да хване голяма платика, а не малка. Така че учителят може да каже тази фраза характерна за учителите.

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….