Вие вярвате, че Бог ще снабди вашите нужди. Но какво да правим, когато резултатите не бързат с отговора си? Нима сте готови да се откажете?

Бъдете търпеливи!

Днес малко се говори за търпението, но когато става въпрос да получим от Бога, търпението е не по-малко важно от вярата.

От търпението ни зависи, дали ще се окажем успешни или ще претърпим поражение.

Търпението укрепява и поддържа вярата до тогава, докато не се появят резултатите. След като размишлявате над Божиите обещания и ги вложите в душа си, търпението ще ви насърчава да не се откажете.

Търпението е сила. В него има смелост да се откажем да вярваме на сатана, който казва, че Божието Слово не работи за нас. Издръжливостта знае, че Божието Слово никога няма да ни подведе и провали.

Търпението няма да се оттегли със страх, но ще продължи да върви напред с вяра дотогава, докато не получим отговор.

Продължавайте търпеливо да слагате Божието Слово на първо място и Божиите обещания непременно ще се изпълнят в живота ви.

На осмина финал за купата на европейските шампиони през 1962 г. баскетболистките от Спортния клуб на армията спечелили у дома срещу полския „Академик“ и провели реванша като гости.

Преди края на срещата резултатът бил 70:70 и съгласно регламента отборите очаквали допълнително игрово време.

Страхувайки се, че ще загуби преимуществото на отбора, треньорът на армейския отбор дал указания на Нина Познан да хвърли топката в своя кош и тя го направила.

Според сумата от точки на двете срещи лениградчанките продължили по-нататък.

Протестът на „Академик“ в ФИФа бил отхвърлен, въпреки че в международния правилник по баскетбол било въведено правило, забраняващо да се атакува собствения кош.

В черно белия филм на Чарли Чаплин комичната ситуация се създава благодарение на това, че ръцете не слушат „собственика си“. Те живеят свой „собствен“ живот, който не се съгласува със човека, който ги притежава.

В живота подобен синдром на „чуждите ръце“ съвсем не носи радост на тези, които страдат от този комплекс невропсихични разстройства.

За първи път на това заболяване е обърнал внимание немският невролог Курт Голщейн, когато ужасен забелязал, как лявата ръка на спяща пациентка започнала да я души.

Изследванията показали, че болестта възниква в резултат на щетите, причинени от нарушаване на сигналите между мозъчните полукълба.

По онова време при лечение на епилепсия медицината практикувала разрязване на съединените полукълба, което прекратявало заболяването, но предизвиквало синдром на „чуждите ръце“.

Ефектите, които се получават в резултат на това, че човек дълго време е прекарал в безтегловност, са много интересни.

Как мислите след пребиваване в такова състояние, коя ще бъде най-тежката част от тялото ви?

Колкото и странно да ви звучи, астронавтите имат проблем с главата. Те много трудно я задържат във вертикално положение.

Особено след първия си полет, астронавтите споделят, че не са могли да си вдигнат главата и постоянно гледали хората в краката.

Поради много уникално заболяване 19-годишнатат жителка на Обединеното кралство в продължение на две години се превърнала в заложник на собствения си апартамент.

Това заболяване във всеки един момент можело да доведе до анафилактичен шок.

Момичето е бил диагностицирано с тежка алергия към миризмата на  всякакви храни. По тялото ѝ се появявали червени петна. Започвали конвулсии, имала и дихателни проблеми.

Девойката е била принудена да се храни само с моркови, сладък лук, целина и чесън, защото само при тези продукти не се предизвиквали алергични реакции в тялото ѝ .

За да улеснят живота на дъщеря си, за която лекарите не намерили лекарство, с което да я излекуват, родителите ѝ построили стерилно помещение, в което не прониквали странични миризми.

Девойката половин година се лекувала чрез  десенсибилизация, за да изчезне свръхчувствителността ѝ. Казано по-просто, момичето съзнателно се подлагало на специална „ароматна атака, като постепенно дозата „се увеличавала“.

В резултат на това, шест месеца по-късно, девойката е била в състояние да спи на отворен прозорец, а осем месеца по-късно да седнат на масата за вечеря заедно със семейството си.