Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.

Знаменитата карта, направена от известния турски адмирал Пири Рейс през 1513 г. ще бъде изложена в старата резиденция на османските султани в двореца Толкапа.
Картата на Пири Рейс може да се види на изложбата по случай 500-годишнината от създаването й, организирана от група „Билкент“ под егидата на ЮНЕСКО.
Изложбата, открита във военната съкровищница на Топкапанския музей представя, както известната карта на света през 1513 г. така и по-нова й версия, датираща от 1528-1529 година.
На изложбата е представена и знаменитата книга Kitab-i Bahriye – Книга на моретата, написана от Пири Рейс и подарена на султан Сюлейман Великолепни през 1526. Първото копие на тази книга  датира от 1574 г. Книгата Harita-i Ekalim е създадена на основата на Kitab-i Bahriye.
Според директора на музея Haluk Dursun, картата на Пири Рейс е част от картата на света, изработена на пергамент, която показва, западните брегове на Европа и Африка, Атлантическия океан и части от Централна и Южна Америка.
На картата има надпис: Тази карта е била направена от Пири ибн Хаджи Мехмед, известен като племенник на Кемал Рейс, в Галиполи през месец Мухарам през 919 г.
Картата нееднократно е показвана и в чужбина, два пъти в САЩ и в Европа в периода между 1966-1988, както и в множество изложби на музея Толкапа.
За да се защити целостта на картата, тя се показва по възможност само вътре в музея. Чувствителна е към светлина, топлина и влага, защото е направена върху пергамент. За това се показва в ограничен период от време.

Този дворец е построен по времето на скандалния френския крал Луи XIV и то след като краля видял двореца на министъра на финансите. Само кралския дворец трябва да бъде толкова красив, даже и повече.
За кралска резиденция бил избран малък ловен дворец близо до Париж. Преустройството му започнало през 1661 г. Според проекта на Луи Лево Версайският дворец е трябвало да има огромен корпус от здания, големи площи и тераси с достъп до парка, фонтани, галерии, малки дворци и градини. Над парка работил Андре Ленотра. За забавление на Луи XIV, Ленотра създал перфектна зелена морава, симетрични пътеки, живи огради, цветни лехи и фонтани.
Туристите преди всичко се интересуват от частни апартаменти на кралят и кралицата на първия етаж в основната сграда, около Мраморния площад. Останалата част от двореца е предназначена за официалния живот в двореца. Залите, които били наречени с имена на богове, били украсени с позлатена мазилка, красиви кристални полилеи, гоблени и статуи. В залата на Венера стои статуята на самия Луи XIV.  70-метрова стена с 17 огромни огледала  сложени срещу всеки прозорец, оформят Огледална галерия с зашеметяващ ослепителен ефект.
!5 години след започване на строежа кралското семейство се нанесло във Версайския дворец. През 1715 г. краля умира, двореца опустява, а кралския двор напуснал резиденцията.
Версайския дворец отново оживява през 1772 г., когато тук отново се върнал младият Луи XV.  По-късно преди Френската революция във Версай са живели Луи XVI и Мария Антоанета.
Днес Версайският дворец се е превърнал в един от най-големите музеи в света.

Ахтамар е остров на езерото Ван, намиращо се в източна Турция.
Произхода на името на острова, което е на арменски се губи във вековете. Останала е само легендата за трагичната любов на безстрашен юноша и девойка Тамар.
Острова е населяван още от древни времена. През Х век арменският цар Гагик Арцруни заповядал на архитекта Манвел да изгради на острова царска резиденция.
През 1113г. комплекса е преобразуван в манастир и до 19 век е останал център на Ахтамарската Арменска църква. През 21 век църквата става предмет на търканията между Армения и Турция.
За съжаление от комплекса и елегантния дворец до нас е достигнала само малката църква на Светия кръст, построена между 915 и 921 година.
Струва си да загубиш половин ден и добирайки се от съседния остров, който се намира до градовете Ван, Татван, Битлис, да я посетиш.

Говорейки за Тбилиси на можем да не споменем Мостта на мира. Този пешеходен мост е на река Кура. Той обединява улица Иракли и парка Рика.
Мостът се състои от 156-метрова стоманена рамка, покрит е със стъкло. Цялата конструкция се опира на четири мощни опори. На моста може да попаднете, както от страната на улица Иракли и парка Рика, така и от крайбрежните булеварди. Той е построен по инициатива на президента на Грузия Михаил Саакашвили. Мостът официално бил открит на 6 май 2010г.
Негов архитект е италианеца Michele De Lucchi, построил преди това Авлабарската резиденция и новото здание на Министерството на вътрешните работи. Осветлението е направил френския дизайнер Филип Мартино.
За съжаление италианците не са много силни в архитектурата, но мостът се е оказал доста добър.
Грузинците могат да се гордеят, че в тяхната столица се е появила добра и модерна архитектура.