Живели някога двама съседи. Никога не се карали, но постоянно си съперничели.
Една зима паднал дълбок сняг. Първият съсед излязъл рано сутринта с лопата в ръка, за да разчисти снега пред къщата и да направи пътечка към пътя. Погледнал в двора на съседа. Към неговия дом водела старателно почистена пътечка.
На следващата сутрин валяло отново. Първия съсед решил да излезе половин час по-рано. Погледнал към съседа, а към дома му отново води почистена пътечка.
На третия ден виелицата яко вилняла. Сняг бил се нарупал повече, отколкото в предишните дни. Излязъл първия съсед да възстанови реда в двора си на разсъмване. Погледнал в съседния двор, а там пътечката до дома на съседа стои почистена, все едно не е валял сняг.
Изненадан от това първият съсед решил да разбере, как съседа му успява да разчисти пътеката до дома си. В този ден двамата се срещнали на улицата. Като разменили няколко думи за работите си, първия съсед между другото попитал:
– Съседе, кога успяваш да почистиш снега пред дома си, сняг вали почти всеки ден?
Вторият съсед се изненадал от въпроса, но после се засмял и казал:
– Та аз никога не го чистя, просто приятели ми идват често на гости!
Архив за етикет: ред
Историята на играта Судоку
В света има много различни, забавни и увлвкателни логически игри. Индия ни е дала шахмата, ханойските кули са измислени от фрески математици, но известната игра Судоку няма определена родина. Прието е да се смята, че тази игра идва от Япония, защото за първи път Судоку в този вид се е появила на страниците на японския вестник.
Независимо от това, историята на тази игра е доста интересна. Безспорно тя принадлежи към класа на математически и логически игри. Смята се, че прародител на Судоку е цял клас задачи, известни като „магически квадрати“. Първите магически квадрати са се появили в Китай преди около 2000 години.
За първи път, нещо напомнящо на Судоку, ще намерим в записките на кралския математик Леонард Ойлер. В архивите на трудовете му, които датират от 17-ти октомври 1776, има записи за математически квадрати и правила за тяхното конструиране в числови клетки 9, 16, 25 и 36. В друг документ, наречен „Научно изследване на нови видове магически квадрат“ Леонард Ойлер е поместил в клетките на магическите квадрати латински букви. Вследствие такива квадрати се наричат Латински. Именно Ойлер е обърнал внимание на проблема с логическото поставяне на знаците, така че във всеки ред и колона да няма повтарящи се символи.
За да получим Судоку в съвремения му вид, трябва да поставим в клетките на магическите квадрати цифри. Това е направил Гарис Харвард през 1979 г. на страниците на американското списание Word Games. За това на Гарис днес приписват авторството на Судоку, въпреки че в списанието играта се е наричала по друг начин. Като подчертал основния принцип на Латинския квадрат на Ойлер, Гарис добавил и свое условие – символите не трябвало да се повтарят във вътрешните квадрати 3 на 3.
По този начин, можем спокойно да кажем, че в исторически план, играта не идва от Япония, както мнозина мислят. В Япония, тя просто е получила втори живот и модерно име, появявайки се за първи път на страниците на Monthly Nicolist в априлския му брой за 1984 година.
Най-добрият източник на вдъхновение
Когато Хемингуей разбрал за присъждената му Нобелова награда за романа му „Старецът и морето“ се засмял и казал:
– След като романа ми „От другата страна на реката и в дърветата“ беше отхвърлен единодушно от критиците, бях решил до края на живота си да не напиша нито ред.
Няколко години по-късно той нямал пари и решил да напише една история, за да се разплати с кредиторите.
Така се появил романа „Старецът и морето“.
– От тогава се питам, – смеел се Хемингуей, – недостига на пари най-добрия източник на вдъхновение ли е?!
Исландия е много спокойна държава
Официалните статистически данни показват, че тук съществува много малък процент на престъпност в сравнение с другите държави в света.
Населението на Исландия е малко повече 300 хиляди души. Въпреки това, както и навсякъде другаде, трябва да има ред и орган, който да се занимава с контрола, разкриването на опасните ситуации.
Полиция има почти във всички страни. Разбира се такава има и в Исландия. В контраст с мрачната полицията в други страни, полициите в тази страна са добри, гостоприемни и усмихнати. Освен това, в исландската полиция имат снимки, които не са от мястото на местопрестъплението.
На повечето от тях полицаите изглеждат като безгрижни туристи, които участват в различни несериозни неща, забавляват се, смеят се и така нататък. Разбира се, има хора и в малко по-различни моменти. Престъпниците са навсякъде, но изображението на позитивни хора, към които можеш да се обърнеш с проблема си и да намериш при тях подкрепа и помощ, е завладяващ. Може би това се дължи на отсъствието на ужаса, който е налице по улиците и тъмните места на градовете в другите страни.
Полицаите в Исландия още не са загубили лицето си, но все пак са хора в униформа. Зад усмивка и безгрижната атмосфера стоят бронежилетки, огнестрелни оръжия, палката, радиото и други атрибути, чрез които полицаят е готов във всеки един момент да бъде на границата между живота и смъртта в името на обществото.
Лампата на Томсън
Джеймс Томсън бил британски философ. Той е живял през 20 век. Неговият най-забележителен принос е парадоксът, известен като свръх загадката „лампата на Томсън“.
Под свръх загадака разбираме безкрайни последователности, които се случват в определен ред в ограничено време.
Ето и самата задача. Има лампа с бутон. При натискането на бутона се включва или изклюва светлината. Ако всяко следващо натискане на бутона става за два пъти по-малко време, отколкото предишното, ще бъде ли включена или изключена светлината, след зададения промеждутък от време?
Благодарение на природата на безкрайността, не е невъзможно да се знае дали светлината е включена или изключена, тъй като последно натискане на един бутон, просто няма. За всяко време, най-малко за две или десет минути, ще трябва да кликнете безкраен брой пъти.
Свръх задачата била предложена за първи път от Зенон Елейски, а Томсън довел тази задача до парадокс.
Някои философи като Пол Бенасерав твърдят, че машини от рода на лампата на Томсън като минимум логически е възможна.