Оказва се, че в живота могат да се намерят много интересни природни феномени, които е трудно да се обяснят.
Това може да се дължи на зрителна измама или илюзия.
Ако не знаете къде е уловката и за какво става въпрос, едва ли ще се  сетите какво се крие зад мистериозния външен вид или явление.
Ако отчетем, че с новите компютърни технологии могат да се създадат най-нелепите извънземни светове, то трудно бихме се ориентирали, къде всъщност е реалността.
Погледнете тези снимки на лодки, висящи над водата и сами можете да се убедите в това.

Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.

Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.

След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.

През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.

С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.

Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.

При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.

На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.