Съвременният човек е образувала арсенал от митове за собственото си тяло, а те нямат нищо общо с реалността.

„Ако изляза в студа с мокра коса, лесно да се разболея“ – това твърдение изобщо не е вярно.

Човек се разболява от вируси, на които им е все едно каква е температурата на улицата.

Освен това , студът не оказва влияние на имунната система, защото организма поддържа вътрешна температура около 37 ° С. Ако тази температура с падне сняколко градуса, хората умират.

Човеците боледуват през зимата, защото повечето от времето си прекарват в затворени помещение с други хора. Така те имат голям шанс да хванат съответния вирус.

Снимането на „Особеностите на националния лов в зимния период“ ставало в студийния павилион в началото на пролетта.

Сняг на улицата естествено нямало. В помещенията също.

Тогава как да се изобрази сурова зима?

От близката гора сценичните работници докарали сняг с камион и го изсипали на пода в студиото.

За да не се усъмнят зрителите в реалността на ставащото, артистите пушели, криейки цигарите си в юмруците си и активно издишвали дима, който създавал илюзията за образуване на пара при издишване в мразовит ден.

Хитро измислено, нали?

В идеалния случай животните консумират толкова храна, колкото им е нужно за нормалния живот, а в реалността, те ядат толкова, колкото могат да намерят.

Кафяфозъбките за един ден 78 пъти лягат да спят и толкова пъти се отправят да търсят храна.

Тези малки зверчета тежат 1,5-3 г, а за един ден изяждат 10 грама различни насекоми.

А през зимата, когато кафявозъбките се борят със студа, изяждат около 30 грама фураж.

Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.

На плътския човек изобщо не му идва на ум да се моли. Казват, че този, който не се моли, не се чувства добре. Съмнявам се в това.

Зле ще се чувства не човека, а Божия Син, който живее в него, защото този живот се поддържа не с храна, а с молитва.

Обикновено гледаме към молитвата като средство за добиване на нещо. Библията ни казва, че чрез молитвата познаваме Бога.

Ние мърморим и крещим, борим се за вярата, уморяваме се, но искаме нещо много малко.

А как дръзновено искат децата!

Искайте и Господ ще работи. Дайте шанс на Исус, дайте Му възможност да се разгърне. Но никой не отстъпва на Христос, докато не стигне предела.

Само чрез молитва можете да контактувате в Божията реалност. Пред Бога бъдете каквито сте, говорете Му за всичко, което ви тежи и  за което вече сте безсилни да направите нещо.

А ако мислите, че сами можете да направите каквото и да е, какъв е смисъла да молите за това Бога?

„Молитвата променя света“, по-точно молитвата променя мен, а чрез тази промяна светът се видоизменя и поправя.

Молитвата не променя нещо външно, а твори чудеса в душата на този, който се моли.