Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

Защо трябва да живеем в мир със всички ?
Защото нерешените конфликти имат три опустошителни последствия в живота ни.
1. Вашето общение с Бога ще бъде блокирано. Когато сте в конфликт с другите, вие не можете да бъдете в хармония с Бога, няма да имате ясна връзка с Него.
2. Неразрешеният конфликт възпрепядства молитвите ви. Когато има конфликт, грах и дисхармония в живота ни, нашите молитви са блокирани.
3.Всеки конфликт пречи да бъдете щастлив. Ако конфликтът влиза през предната врата, щастието тихо се изнизва през задната.
Така че, ако искате да се отървете от конфликтите си трябва да поемете инициатива за разрешаването им. Не чакайте някой друг да стори това вместо вас. Бъдете миротворец!
Не пренебрегвайте, не отричайте и не скривайте конфликта си!
Казват, че времето лекувало, ако е така нямаше да ходим на лекар. Колкото по-дълго време изминава от дадено спречкване, толкова нещата стават по-зле.
Ако имаш отворена рана и не се справиш с нея навреме, тя се движи навсякъде с теб и отравя живота ти. Гневът се превръща в негодувание, а възмущението в огорчение.
Конфликтът няма сам да се разреши, трябва сами да се справите с него.
Само смелите хора разрешават конфликтите си. Най-смелото, което можете да направите е да се изправите пред проблема, който дълго време сте игнорирали в брака, във взаимоотношенията с децта си, с шефа си, с тези, с които работите …
Ако нямате достатъчно смелост, искайте от Бога. Смелостта се проявява, когато любовта стане по-силна от страха. Ако сте изпълнени с Божията любов човекът, с който сте били в конфликт, няма повече да ви дразни.

Животът ни не се ограничава до един месец или една година. Затова и най-малкия компромис със сърцето води до рана за цял живот белег, който с всяка следваща година става все по-голям, а болката не стихва.
Вие можете да я гоните и затрупвате на дълбоко, за да не я усещате. Можете да се напивате и да убивате мозъка си. Може да я използвате като храна и да натрупвате броня от мазнини. Можете да правите с нея каквото си искате, но все едно тя никъде няма да отиде.
И викът на душата ви ще става все по-силен и по-силен. А Вашият живот ще се превръща в кошмар.
За това най-важното за нас, което е трябвало да ни научат родителите и учебните заведения, е какъв е моят потенциал и как трябва той да се изразява.
Всики други тайни и секрети, с които са препълнени Интернет и книжните лавици, са безполезни, ако не а свързани с вашия уникален потенциал.
Всеки има свой набор от уникалности. Това не е стока, която се продава в универсалния магазин зад ъгъла. Всеки човек е особен и неповторим.
Вие не трябва да се страхувате да дадете свобода на вродения си набор от способности. Ако разберете това, вие никога не бихте продължили да живеете така, както сте живели до сега.

В дебрите на Африка пред вожда на племето минавало шествие на робите. Внезапно той се спрял на един от тях, който по някаква причина не му се харесал и заповядал на слугите си да сложат стрели към тетивата на лъковете си и да „измият оскърблението с кръвта на роба“.
Англичанин, станал свидетел на това, отишъл при вожда и го помолил да пощади живота на роба, предлагайки му много пари и ценни подаръци, но той му казал:
– Аз не искам слонова кост, роби или злато. Мога да нападна съседно племе и да ограбя богатствата му. Не искам облагодетелстване от бял човек. Аз искам кръв.
Вождът наредил на един от слугите да сложи стрела в лъка си и да стреля в сърцето на роба. Младият англичанин се втурнал да го защитава и тогава стрелата пронизала ръката му. Изкарал от ръката си стрелата и показвайки течащата кръв от раната, младият мъж казал на изумения на вожд:
–  Давам моята кръв за кръвта на този роб и моля да се пощади живота му.
Такова зрелище африканецът никога не бил виждал. Ето какво обяснение дал вожда на роба:
– Белият човек те купи с кръвта си и ти си длъжен да му принадлежиш.
Тогава робът паднал в нозете на избавителя си, сълзи тачели по лицето му и той казал:
– Бели човече, ти ме купи със своята кръв и аз ще ти бъда роб завинаги.
Белият човек не могъл да накара негъра да се махне от него и да бъде свободен. Той стоял при него и всякаква работа изпълнявал с голяма радост. Привързал се към спасителя си и му станал предан слуга.
Ако сърцето на този беден роб е било пленено от кръвта на ръката на чужденеца, то какво можем да си помислим за дълбоките и болезнени рани на ръцете и краката, а също и пронизването с копие на Исус Христос в ребрата?
Господ Исус Христос е нашият Изкупител и Спасител от греха, смъртта и ада, как може да не Му се посветим в служение?

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“