В Западна Суматра е построен мост от корените Jembatan Akar. За да построят този мост на жителите на Западна Суматра са им били необходими 26 години.
Те само насочвали корените на дърветата, растящи на противоположния бряг по бамбукова рамка, а всичко останало е направила вече природата.
Трийсет метровият мост съединява две малки селца и се експлоатира вече 100 години.
Странно, но никой от тях не се запита:“ Защо бившите собственици не са го продали, а са се отървали от него по такъв начин?“
През следващите два месеца, новодомците бяха споходени от различни неприятности, засягащи здравето и финансите им. В апартамента им започнаха да стават странни неща. Една нощ Слави изкрещя и се събуди. Остра пронизваща болка разтърси тялото му. Беше убеден, че огледалото е виновно за всичко.
Преди известно време двамата съквартиранти бяха видели в огледалото трептящи сенки и огнени кълбета върху тъмната повърхност. Дончо, покри огледалото с чаршаф. Тогава двамата приятели започнаха да сънуват кошмари.
Една нощ Слави се събуди и откри, че цялото му тяло е покрито с червени драскотини. След известно време радиаторът под огледалото спря да работи.
Един топъл слънчев ден Слави и Дончо се препичаха отвън на пейката. Под очите им се забелязваха дълбоки сенки, сякаш не бяха спали няколко нощи и дни подред. Умората тегнеше над клепачите им, но нещо не им даваше мира да се отпуснат под палещите лъчи на слънцето. – Ако още малко остана вътре, – подзе Слави, – ще стана параноик.
– Постоянно имам неприятното усещане, – уплашено се озърна наоколо Дончо, – че някой ме следи.
Слави въздъхна дълбоко:
– Вчера отидох на лекар, – добави той. – Много се притесних, когато разбрах, че са ми изписали антидепресанти.
– До сега не съм бил суеверен, – изстена Дончо, – но когато се намирам до това проклето огледало мравки започват да лазят по тялото ми, а стомаха ми се свива на топка.
– Може би трябва да попитаме някой, който се е сблъсквал с подобни неща, – заключи Слави.
– И как смяташ да направиш това? Кой ще ти повярва? – изропта Дончо. Двамата мълчаха дълго, съсредоточили погледи във пръстите на босите си крака.
– Хайде да го обявим за продажба по Интернет. – въодушевено каза Дончо. – Ще поискаме 200 лева, все пак е старинно огледало.
– Как мислиш да споменем ли за странностите му?- загрижено попита приятелят му.
Плеснаха длани и решиха да пробват. Заляха ги оферти, но всеки предлагаше цена много по-ниска от обявената. Един човек изглежда не повярва на историите им и беше им написал: „Такова огледало, което предизвиква кошмари, бих искал да подаря на бившата си жена“
Друг беше добавил: “ Как е могло да се падне такова огледало на такива нещастници?“ Това не бяха единствените пиперливи редове. Една вечер когато се прибраха в апартамента двамата приятели намериха странно изписан лист. Буквите напомняха за старинен надпис от някоя алхимична книга. Тук-там част от текста бе избледнял и не се четеше. Надвесили глави, с изпънати вратове двамата започнаха да четат текста. „… дело съм на алхимика Кристофър Венер…. мога да показвам миналото и бъдещето… дори отделни събития. … попаднах на полския…..Ян Твърдовс…… по-късно….. княжеско семейство Друцки – Соколински в имението им А…. Яков, когато беше млад се видя като старец в мен. Заповяда да ме заключат под стълбите… Когато Наполеон мина от……погледна ме, пребледня и с вик удари по мен… Някой беше забравил да ме покрие и червен лъч започна да се мята из залата…. Избухна пламък, пламнаха пердетата…. Жалко успяха да изгасят пожара. Повикаха дърводелец да поправи щетите, но когато погледна в мен….. изскочи черна човешка ръка… намериха го припаднал на пода…“ Изведнъж буквите започнаха да се движат бързо, а след това изчезваха…
На двамата им настръхнаха косите, гледаха ужасени. Лицата им пребледняха. Силен полъх размърда завесата и листът изчезна. Един любопитен мъж се свърза с Дончо и пожела да види тайнственото огледало. Когато погледна в него видя зала изпълнена със старинни мебели, но него го нямаше сред тях. Той започна да се взира още повече в огледалото, с надежда да види образа си там.
Изведнъж повърхноста на огледалото започна да губи цвета си и нацяло потъмня. Чу се силен тътен и множество малки стъкълца започнаха да падат като сълзи върху пода. Когато погледнаха огледалото там стоеше само добре гравираната му рамка. То се бе стопило в нищото ….
Популярността на смартфоните предизвика бум на пазара на Bluetooth-аксесоарите, и по-специално на портативните говорители. Напоследък броят на такива устройства бе попълнен от интересна новост – говорител boomBOTTLE.
Устройството е закрепено в здрав корпус, а формата му позволява да се закрепи на рамката на велосипед, раница или друг вид туристическа екипировка. То издържа на падане , удар и вибрации. Не се страхува от дъжд или мъгла. За всичко това спомага запечатаната му конструкция. Прахът и мръсотията също не са заплаха за него.
Благодарение на своята форма това нововъведение може да се прикрепи към мястото за бутилка на колелото и не са необходими допълнителни крепежни елементи.
Размерите на продукта са 8×20 см. Батерията е предвидена за 10 часа непрекъснато слушане на музика. Работната дистанция на Bluetooth-модула е 10 метра.
Аксесоарът се предлага в различни цветове, включително синьо, жълто, розово и зелено.
Специалисти от Делфийският технически университет съвместно с дизайнери от Mecanoo Architects..са създали умалено копие на нов ветрогенератор, който не използва движещи се механични части.
Съоръжението EWICON (electrostatic wind energy converter) представлява стоманена рамка във вид на буквата „О“, в която се намира мрежа от хоризонтални тръби. Всяка тръба се състои от няколко електрода и дюзи, разпръскващи положително заредени частици вода във въздуха.
Устройството произвежда енергия чрез движение, създадено от вятъра на заредени капки вода между тръбите.
Тъй като инсталацията няма движещи се части, намаляване се разходите за нейната поддръжка. В допълнение, EWICON не прави голяма сянка и не предизвиква шум. Системата може да бъде инсталиран край морето или на сушата. Тя лесно се поставя, дори на покрива на висока сграда.
Велолодката може да се използва като велосипед и лодка.
Целият корпус на това интересно изобретение е направено от фибростъкло. Оборудвано е с верига от неръждаема стомана и всичко това е захванато за алуминиева рамка. Използваните материали допринасят за малкото тегло, само 27 кг.
Тази лодка с педали има две колелета отстрани и едно отзад. Доброто смазване във всяка област с висока степен на триене обезпечава дълготрайността на велолодката.
Металната конструкция лесно се вдига, ако потребителят иска да се движи само по суша.
Триколка е оборудвана с две единични предни дискови спирачки и олекотени алуминиеви джанти. Рамката е прахово боядисана и има голям избор от цветове.
Също така комплекта включва две леки гребла, така че да можете да се насладите на разходка в езерото. В допълнение, лодка има две водонепроницаеми отделения за съхранение на дребни предмети.
За съжаление идеята за велолодка за сега е представена само от два прототипа, който все още се тестват. В близко бъдеще се очаква да се приемат предварителни заявки след обявяване на определена цена.