В Тайланд не трябва да се слага храна в устата с вилица. Вилица може да се използва за слагане на ориз в лъжица.
Съществува и изключение на правилото. Някои храни от северния и североизточния район на страната се ядат само с ръце. Те лесно се разпознават. Такива ястия имат лепкава консистенция.
Вилица се използва, когато се консумират храни, които се поднасят отделно от ориза.
Най-непростително в тайландската кухня е използването на пръчици при ядене на ориз.

В северната част на Шри Ланка учени са открили нов вид огромен паяк. Размаха на краката му достига 20 и повече сантиметра. Този паяк се отличава от останалите по необичайните геометрични рисунки, на които се виждат жълти и сиви петна.

Новият вид е наречен на полицията Poecilotheria rajaei благодарение, на която учените са могли да се доберат до необходимото място по немного спокойната местност на северния район в страната.

До днес учените са открили 15 вида такива паяци, които принадлежат към рода Poecilotheria. За съжаление, някои от тях са на изчезване. Вина за това има безжалостното изсичане на горите. Всички представители от този вид се срещат само в Шри Ланка и Индия.

Но като цяло, тарантулите живеят на почти всички континенти на нашата земя, с изключение на Антарктида. Техните местообитания са Южна Америка, Африка, Австралия, Океания. В европейските страни, те са доста редки. С изключение на южната част на Италия, Португалия и Испания.

Видовете тарантули са влаголюбиви и живеят в короните на екваториалните гори. Между тях се срещат и полупустинни.

Тези паяци се смятат за месоядни. Въпреки името си, основната храна на тези хищници са малки паяци, мухи, жаби, малки гризачи, риби, птици, хлебарки, и различни насекоми. Храносмилателната им система просто не е проектиран за постоянна месна храна. Те не плетат мрежи, хващат жертвите си от засада.

В Туркменистан се намира газов кратер, който гори повече от 40 години.
В центъра на пустинята Каракум в Туркменистан се намира „Вратата на ада“. Именно така наричат местните газовия кратер Дарваза, заради непрекъснатото горене.
Диаметърът му е около 60 метра, а дълбочината 20 метра.
Този кратер се е образувал през 1971 г. по време на геологичното проучване на района.
Когато пробивали земята, изведнъж земята се срутила, образувайки голям кратер, от който изтичал газ.
За щастие, по времето на срутването, никой от изследователите не е наранен. Отделеният газ бил отровен. За да не отрови живеещите животни и хора в близост, решили да го запалят. Очаквали, че газът в кратера ще изгори, но той продължава да гори и до днес.
На близко се намират още два такива кратера. Но налягането на излизащия газ в тях е много слабо.

От 1930 г. японския остров Хашим е най-гъсто населеното място на земята.
В район с брегова линия от около 1 километър живеели повече от 5000 души, които са били ангажирани с добив на въглища.
Въпреки това, до 1974 г. всички жители на острова го изоставили поради намаляващите запаси от изкопаеми.
Хашим сега е призрачен град с изоставени сгради и е отворен само за туристи. Къщите са специално оборудвани за безопасен престой в него.

От край време ги знаеха като най-бедния народ. Това не бе тайна и за самите тях. Нищо, че се намираха в най-населения и богат район на Земята. Какво, да протестират ли? Не, такова нещо трудно бихте видели от тях. Изглежда защото не могат да си го позволят.
Въпреки, че са най-бедните, голяма част от стоките и услугите им са по-скъпи, отколкото на комшиите им.
За да оцелеят, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд. Погазени са всякакви трудови норми. Не смеят да се оплачат, да потърсят правата си. Синдикатите им, ако могат така да се нарекат, не се знае какви интереси защитават, може би техните лични…
Ще попитате: „Как може при такъв стандарт на живот, с тези условия на труд и при това грубо отношение, те да си стоят тихо и безропотно да приемат всичко“?
Разберете, те са бедни, толкова бедни, че ако един ден не са били на работа, ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Ако нямат работа не могат да си платят сметките, да си купят храна, за лекарства и дрехи да не говорим.
Бедността им ги принуждава да ходят болни на работа. Те по-скоро биха умрели на работата си отколкото да си вземат почивка.
Заробени веднъж от банките, втори път от работодателите и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда. Живеят ден за ден в постоянен страх и стрес, да не изгубят работата си, надницата си и да не се разболеят.
Предприятията им произвеждат инвалиди. Работниците им са използвани, изстискани и изхвърлени на улицата, без защита и надежда.
Най-инвестирана е полицията. И забележете, тя не се бори срещу престъпността. защото е корумпирана и подкрепя такава власт. Така всеки опит, дори и малък, за протест и търсене на отговорност, бива смазан и потушен.
Каква идилия. Толкова тих и спокоен народ, примирен със всичко, без желание  да се защитава.