Тази сутрин се събудих с великолепно настроение, станах, предчувсвах успеха неудържимо. Усещах желание да действам и се сетих за Сен-Симон, който поръчал на своя камериер да го буди сутрин с възклицанието:
– Ставайте, графе, чакат ви велики дела.
За съжаление аз не съм благородник по рождение и не мога да си позволя камериер, но поне споделям убеждението на графа, че всяко положение може да бъде подобрено.
Той никога не забравял това, нито в дните преди, нито по време, още по-малко след Френската революция.
Затова пък аз го забравям от време на време. Например вчера прекарах целия ден залепен пред телевизора, с изключение на една кратка разходка.
И това ако се нарича устрем?

Негово Светейшество папата позволил на един добре познат журналист да го интервюира, но решил да не го прави в покоите си, а на разходка по Тибър в лодка.
Журналистът задавал въпроси, а папата отговарял.
Изведнъж силен вятър свалил шапката от главата на журналиста и я запратил във водата.
Папата станал, прекрачил борда на лодката, преминал по водата разстоянието до шапката ходейки, взел я, върнал се в лодката и я подал на опуления журналист.
На следващия ден във вестниците се откроявало доста страно заглавие:“Папата не може да плува…“!

Както всеки ден той излязъл на разходка с кучето си по улицата. Изведнъж мелезът започнал да се държи неадекватно. Рязко се дърпал настрани, едва не съборил стопанина си, но успял да го изтегли настрани.
Миг по късно на това място паднал къс лед от покрива.
– Основния удар паднал върху желязната ограда, сега тя прилича на хармоника, – споделя Александър, собственикът на кучето. – Ако не беше моя 15-килограмов рошав приятел, щях да прекарам остатъка от живота си в неврологичната болница
След инцидента, кучето е получило за награда парче месо. А собственикът му още не може да се отърси от преживяното.

Як младеж с весел перчем и нахакан вид влезе в работилницата на майстора и безгрижно каза:
– Аз съм момчето на Еньо. Ето, до довечера гледай да ми направиш часовника.
Майсторът избърса очилата си, вгледа се в младежа и си помисли: „Кой бе тоя Еньо?“ Но от страх да не сбърка си премълча. Наведе се над донесеният часовник и ръцете му започнаха да пипат бързо и отмерено, а на младежа кимна и каза, че до довечера всичко ще е готова.
Младият човек продължи разходката си и се спря в обущарницата. Щом влезе мъж на средна възраст намръщено го посрещна. Младежът му се ухили и надменно каза:
– Аз съм момчето на Еньо, гледай до довечера да ми поправиш тези обувки. Майсторът, не знаеше кой е този Еньо, но си премълча.Току виж се оказал някой важен началник, иди че после се оправяй. Мъжът изсумтя и недоволно добави:
– Добре.
На тази сцена присъстваха двама младежи. Беше им интересно, що за птица е този.
Вечерта седяха в близката кръчма със свои приятели. Изведнъж вратата се отвори и влезе техния познайник от обущарницата си. Посбутаха се и попитаха приятелите си, дали някой го познава. Едно от момчетата се оказа, че е от неговото село. Тогава единият от двамата „свидетели“ нетърпеливо попита:
– А, какво работи баща му?
– Шофьор е към кооперацията….