Ной решил да засади лозе. При него се явил Сатана и запитал:
– Какво садиш?
– Лозе.
– Какво е то според естеството си?
– Плодовете му са сладки, независимо дали са свежи или сухи. От тях се прави вино, което радва сърцето.
– Хайде нека направим сдружение за това лозе.
– Добре, – съгласил се Ной.
Сатана довел една овца и я заклал под лозата. После довел лъв, свиня и маймуна. Заклал всяко от тези животни и оставил кръвта им да попие в пръстта на лозето.
И ето какво се получило.
Преди да пие вино, човек е смирен като овца и тих като агне, когато пие умерено, той е силен като лъв и доказва, че няма друг като него на света. Когато е пил повече, отколкото трябва се превръща в свиня, която се въргаля в мръсотията. А когато се опие става като маймуната, танцува наоколо, сквернослови пред всички и не съзнава какво върши.
Когато виното влезе, разумът излиза заедно със всички тайни.
Виното отива в кръвта. Който пие посред бял ден, той се отдалечава от света. Виното зле влияе и върху физическото състояние на организма.
На времето при погребване на мъртви им оглеждали костите. Така забелязали, че който постоянства в силните питиета, костите му изглеждат сякаш са обгорени. Ако е прекалявал в пиенето, костите му са без костен мозък. Но ако е пил колкото му се полага, не се наблюдавали нарушения в костите.

Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Казват, че когато Бог иска да накаже някой, лишава го от разум. Но ако иска да накаже другите, той лишава някой човек сред тях от чувство за хумор.
Способността да се смееш на себе си е голямо изкуство. Това качество е необходимо всеки да развива в себе си.
Който не може да превърне трагедията в драма и комедия, не може да анализира ситуацията.
Ако успеете да останете в каква да е трагична ситуация спокойни, ще можете да откриете причината за случилото се и пътя за нейното решение. Именно това помага на човек да не остава дълго в осъждение и оплакване.
За това не се огорчавайте ако сте станали за смях, всеки от нас, колкото и да се пази рано или късно се оказва в тази роля. Погледнете на ситуацията с хумор.
Хуморът е подарък от сърцето, той запазва човека от обидата, агресията, отмъщението, осъждението…..
„Ако човек ви е излъгал един път, той е мошеник, но ако е направил това два пъти, вие сте глупак“. Тази мисъл на Проспер Мериме трудно бихме  оборили.
За да се чувстваме добре трябва да се научим да мислим и да умеем да се посмеем над себе си.