Никола и Петър разсъждаваха върху безсмислието на живота.

– Удоволствието е безразсъдно и суетно, – твърдеше Петър.

– Защо мислиш така? – попита Никола.

– То не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ти причини само големи разходи на време и пари, – обясни Петър.

– Е, да, – съгласи се Никола, – има разточителство в това.

– Освен това удоволствието е гонене на вятъра. Опитваш се да уловиш нещо, което не може да бъде уловено, – продължи настойчиво Петър.

– Не винаги е така ….

– В този свят удоволствията са мимолетни. Колкото повече очакваш да получиш от него, толкова по-неудовлетворен оставаш, – настояваше на своето си Петър.

– Ако човек търси само удоволствие в живота си, – присви очи Никола, – възможно е да не се чувства напълно удовлетворен.

– Какви удоволствия търсиш, за да се освежиш и обновиш? – настървено попита Петър.

– Зависи от случая, – нерешително отговори Никола.

– Мисля, че от присъствието на Бога в Неговото Слово, човек се чувства напълно задоволен, – затвърди позицията си Петър. – Не различните и разнообразни промени в света ще изпълнят със смисъл живота ни. Истинската радост и удовлетворение можем да намерим единствено в Исус Христос, нашия Господ.

Библията не винаги е била достъпна, както сега.

През Средновековието някои екземпляри на Библията били завързана с вериги, за да не ги откраднат.

Това е било така, защото екземпляр от Библията, преписан от монаси, бил прекалено скъп.

Повечето хора били неграмотни. Да се прави екземпляр за всеки било разточителство. За това хората всеки ден ходели в църквата, където можели да прочетат или чуят, нещо от Писанието.

Дори след като Библията започнала да се печата, още стотици години се водели спорове, кой може да я чете.

В днешно време християните не само смятат, че всеки желаещ има право да чете и изучава Библията, но и настояват за важността да се прави това.