Една жена се отдели от множеството и изтича напред към Даниела. Това бе Дора. Тя беше дванайсет години по-голяма от Даниела, но те бяха силно привързани една към друга.

Дора беше интересен човек. Авантюристка, озоваваща се в средата на страхотни и невероятни приключение. Беше напълно независима и никой не ѝ държеше сметка какво прави и къде ходи. Тя бе всичко онова, което Даниела не беше, но много ценеше.

Дора бе облечена в избелели джинси и сива тениска. Вятърът развяваше кестенявата ѝ коса. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Тя прегърна Даниела и не искаше да я пусне.

Даниела трепереше. С Дора тя се чувстваше в безопасност. Обърна се назад към обхванатия в пламъци автобус и ѝ прилоша.

Тълпата я наобиколи и въпросите заваляха.

– Какво стана?

– Колко души имаше в атобуса?

– Колко от тях успяха да се спасят?

Даниела се беше уплашила и не знаеше към кого да погледне.

– Удари ни някакъв голям камион, – гласът на Даниела звучеше глухо. – Имаше още педнадесет до осемнадесет човека в автобуса.

– Познаваш ли някой от пътуващите? — попита я един едън мъж с навити ръкави над лактите.

Този автобус нямаше точно разписание, минаваше в интервал от …. до. Билетите не се резервираха предварително. Нямаше списък на пътниците.

Всяка информация, която можеха да съберат  от спасените хора бе добре дошла, както за близките, които очакваха роднините си, така и за полицията.

Даниела не познаваше никого, тя пътуваше сама в автобуса. Цялото ѝ тяло продължаваше да трепери.

– Бях седнала близо до задната врата, – каза Даниела. – Почти всички заемаха предните седалки.

Тълпата се насочи към следващите оцелели.

Пристигна пожарната и започна да гаси огъня обхванал автобуса. Всички се бяха оттеглили назад, резервоара на автобуса все още не беше избухнал.

Даниела се опита да си представи хората, която бе зърнала, когато се качи и минаваше назад, но образът бе смътен.

Чуваха се викове и плач между хората. Смъртта отново бе прибрала своите жертви. мъката и болката тегнеха като олово на това място.

Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Котаракът се промъкна на борда в самолета и заспа под седалката.
Машината щеше да прелети разстоянието от Саудитска Арабия до Хонг Конг.
Когато пилотът пусна двигателите, рошавата топка под седалката трепна. Някакъв инстинкт за самосъхранение я изстреля навън.
Неразбирайки какво става, сърцето на котарака заби лудо, а очите му засвяткаха наоколо, търсейки къде да се мушне.
Страхът взе своето надмощие и животното загуби контрол.
Първото, което му се мярна пред очите беше седналия пилот. С неподозираща сила, изпълнен с ужас, котаракът се хвърли към него.
Ръце и козина за броени секунди потънаха в бързо движеща се топка.
След кратка борба с „нелегалния пътник“ пилотът отмени полета.
Членовете на екипажа дълго се опитваха да намерят размирника. Но безполезно!
Нашият бандит мълниеносно изчезна от мястото на престъплението.
Е, това не е първото посещение на борда от такива необикновени пътници. Как ли са се чувствали пътуващите от Кувейт за Кайро, когато по пътеката между седалките отровна кобра се движела, като у дома си?
След кратката схватка в пилотската кабина и безуспешен опит да бъде открит и хванат нарушителят, екипажът реши да смени самолета.
Закъснението обърка цялото разписание.

Малкият и лек SkyTran ще ви отведе където искате без да спира някъде. Той се движи със скорост 160 км/ч.

Превозното средство ще бъде много удобна за пътуващите, като SkyTran винаги ще чака на линията и не е нужно да се губи време в чакане по разписание.

Таксито се движи по автономен монорелсов път, които изключва продължителните спирания при задръствания и нарушаване на правилата по пътищата.

SkyTran е двуместен, но даже и на най-оживените линии, ще има достатъчно такива превозни средства. За безопасно пътуване, то се извършва във въздуха.

Cab SkyTran наподобява покачващ планер и е проектирани така, че да има минимално съпротивление при насрещно движещите на въздушния поток.

Захранването е с електричество, което се получава по екологичен чист начин.

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.