Мария беше в дома си с четиригодишния си син Давид. От няколко дена се чувстваше малко недобре, но не отдаваше на това особено значение.
– Навярно съм настинала, – казваше си тя. – Ще ми мине.
Когато термометърът показа 41 градуса, тя осъзна, че нещата са по-сериозни. Но вече бе късно, Мария изгуби съзнание.
Давид не изгуби самообладание, раздвижи се из стаята и започна да оглежда внимателно наоколо:
– Трябва да се обадя по телефона … Къде ли го е оставила?
Детето започна да търси телефона на майка си. То знаеше как да го пусне, защото често я молеше да поиграе на него.
Когато стигна до раздел „контакти“ Давид видя снимката на баща си и веднага натисна бутона.
– Да, – каза баща му, – случило ли се е нещо, Мария?
– Татко аз съм, – обади се Давид. – На мама и стана лошо. Тя легна, но не може да се събуди. Моля те, ела скоро, страх ме е …
– Идвам веднага, – каза баща му, – не се страхувай, мама ще се оправи.
След това мъжът набра „Бърза помощ“:
– Ало на жена ми ѝ е станало лошо, изглежда е изпаднала в безсъзнание, ……Васил Левски 14, 2-я етаж, ап. 8 ….
А след това извика на шефа си:
– Манолов, Мария е припаднала, отивам си в къщи….
И хукна като луд към дома си.
Мария бе откарана в болницата. Там прекара почти една седмица и вече се възстановя. Скоро ще я изпишат и тя ще се прибере у дома.
– Ето моя спасител, – казваше Мария като прегръщаше нежно Давид, – ако не беше той….., – очите ѝ искряха от благодарност.
А малкият „герой“ подскачаше наоколо и се радваше, че отново може да разговаря с майка си.
